Виде ли му се краят на спада?

[koganev]

В сферата на фантастиката е така. Иначе за хубав апртамент сумата по 5 и времето по 10. Щото само хубав паркет да сложиш върху стара подова настилка си е 15000Е и един две седмици работа (ако не броим сушенето). Поне съм наясно, че не четеш целите ми постове 
А съседите ако не ти харесват сигурно с още 10 000Е ще ги отстреляш за няколко дена...

[дами и господа]

Никой не оспорва срива.

И за луксозните стоки - аз пък си мисля, че луксозните стоки са по-малко засегнати от стоките за масово потребление в периоди на кризи и депресии. Така съм чел, иначе не съм клиент на луксозните стоки и нямам лично наблюдение. Може би единствено това, че на ЕС класата ценат й падна от 154 на 119 кЕ, та на хайвана да му останат дребни... И ЕС-ките се продават, а малките си стоят.

Тука малко не съм съгласен с теорията , че луксозните стоки са по-малко засегнати от кризата.
Дори съм на мнение че те са най-пострадали. 
 Първо оттам се съкращават разходи като нещо от което и без него може ,  един вид излишен лукс, или се отлага във времето покупката им.
Имам предвид стоки от най-различен характер
Ако говорим конкретно за апартаменти - при криза ножицата между най-скъпия сегмент имоти и най-евтиния се затваря ( не напълно разбира се, но съотношението се променя).
По принцип се пазарува на базата на моментното състояние на доходите в по голяма степен за луксозни стоки.
Не коментирам дали е тъпо или умно да се прави така , но има малко и стаден инстинкт.
Това важи не само за България.

[Muza]

Аз също смятам, и поддържам тезата, че при криза, най-малко са ударени луксозните стоки. Ножицата между тях и най-евтините се разтваря. В смисъл, купуват се или лукс, което предполага качество или много евтини стоки. Най-трудно е за среден клас по качество и цени.

Със сигурност, луксозната стока може да се продаде, макар и с коригирана цена. Не така стоят нещата при по-ниските класове.

Имотите "лукс" не са кой знае колко. Ако въобще може да се говори за лукс. Все пак, не влиза само изпълнението, но и инфраструктурата, локацията, гледката...

[дами и господа]

Напротив Муза, най-добре това се забелязва при наемите.
Те реагират най-бързо на обстановката, продажбите са по-инертни.
При големите апартаменти става доста трудно да се намери наематели и разликата с по-малките е минимална.
Дори при най-малките и евтини  може да се каже че не им е паднала цената (на наема)
После същото става и с продажбите.
Просто ликвидността на скъпите неща  рязко спада.

Имам в предвид не само лукс, ами всякакви видове класове .
Не само имоти, ами всякакви видове стоки.

Има и изключения разбира се - уникалните стоки.
Имам впредвид направени с редки материали , с висока художествена стойност от майстори  на ръка ( не машинно производство).

Примерно за имот - пода от рядък и красив мрамор или паркет направен на фигури, ламперия от махагон и екзотични видове дърво с много молдинги и орнаменти, стени с ръчно рисувани тапети  или мазилки примерно , дограми и врати с резби по тях, тавани с венециански мозайки и стенописи , огромни полюлеи , всичко това правено от добър майстор (иначе не влиза в тая категорията ) 
За мебелите няма да споменавам че ще ми стане лошо - (само ще кажа че не трябва да са от МДФ, ПДЧ, чам, алуминий)  и всеки си има  история.
Отвънка градина с подрязани и оформени храсти и дървета, цветя, саксии, с направени пътечки и т.н. Офф как се размечтах .
Отвреме навреме дават по телевизията къщата на някой милионер , милиардер или просто кожодер,  или ако сте ходили на екскурзия да разглеждате някой музей.
Ама те са малък процент от луксозните стоки, дори може и да не са луксозни). Броят се на пръсти 

А това че всеки който си предлага имота си и го обявява за луксозен и уникален си е пълен майтап.

 

[Muza]

дами и господа,


Разбрах те сега.

"...Отвънка градина с подрязани и оформени храсти и дървета, цветя, саксии, с направени пътечки и т.н. Офф как се размечтах . "

Това имах предвид под лукс.
Луксозни и големи имоти са различно нещо. От там идва и разминаването. Луксът кореспондира с качество. Коганев е дал пример с ЕС класа. Кой и къде е аналогът при жилищата?

И при другите стоки е така. Лукс стоката си се продава. Може с намален марж (пак ще цитирам Коганев - "намален да останат дребни") , с намален обем, но си се продава.

Във време извън криза, луксозният сектор има повече клиенти. Търсенето е:
1.  тези с кеша в джоба, който не им е всичкия.
2. хора с всичкия си кеш.
3. хора  с кредити.

При криза, още повече при рецесия, 2 и 3 липсват. Те изобщо липсват и в сектора с средните по цени и качество. Остават, най-евтините.

Най-честите реплики на клиентите при средния клас стоки е:
- Искам нещо хубаво, но евтинко
И другата...
-Нямате ли нещо хубаво?

 

[Scyther]

Борбата да открием истината е борба да победим себе си. Цената не е обществена, а лична, тъй както статистиките отразяват общото, а плащането е персонално, войните се печелят от държави, но жертвите са личности. Цените отразяват намерения и очаквания, докато сделките - реалността, която също е променлива. Ето защо, когато мечтите се разминат с действителността започва страданието. Свят на променливи, на вълни и на очаквания. Нищо ново под Слънцето. Гугъл знае много, но историята знае повече. Всеки от нас е личност, която се стреми да се хармонизира с общото, докато целта на пребиваването ни тук, вероятно е обратното.
Не сме ли наивни деца в нов свят, вярващи на очевидното, макар и грешно? Чии закони определят собствеността и богатството? Катериците, акулите, жабите и мравките имат ли нотариални актове?..
Обществото създава норми и закони, за да контролира обществото. Затворена система изградена от личности. Общество, стремящо се да открие общата истина, която е достъпна на персонално ниво. Кауза пердута.

Хлъц, пак се напих и ги наръсих едни...

[nino]

Скитъре,
Както винаги - очарователен!
Катериците нямат съзнание, каквто е нашето. Въпреки че ще прозвучи много семпло, но си мисля, че от това произтичат и проблемите. Мислим и  работим за телата си, а духът остава някъде далече-далече, хиляди години назад. С тази огромна енергия, която хабим за разделяне, вместо за единение, колко хармонична би била Земята, колко по-щастливи всички, намерили живот в уютните й пазви.
И следващото изречение трябва да го започна с "ако"..., ама темата е друга.
 

[dodo2]

При животните нещата не са толкова прекрасни, както изглеждат на пръв поглед

- ядат се едни други
- помежду си се бият за жени
- оставят старите да умрат
- оставят слабите деца да умрат
- има естествен подбор и умират от какво ли не

И понеже нито едно от горните го няма при хората, в относително кратък период ще изчезнем като вид

[nino]

Додо,
прав си, друже мил!
Нали затова правя уговорката за съзнанието и духа Като ги притежаваме, какво правим с тях и какво причиняваме на себе си и останалия жив свят
Много смешно нещо - не мога да сложа точка - и на латиница и на кирилица - все тая - не ще и не ще!

[koganev]

Пазарите на луксозни стоки са нееластични по отношение на количеството пари в обращение. Тъй като са силно диференцирани и задоволяват неизброим брой желания и изисквания на клиентите си, тях можем да ги обобщим единствено под наименованието "пазар на социален статус". Колата не е средство за придвижване, коженото палто не е топла дреха, диамантените обеци не са накити, храната и напитките не са ядене и пиене... Всичко е социален статус. Консумирането на лукс е социален статус. Човек трябва да се откаже от социалния си статус или да го загуби, за да може след това да се откаже от луксозните стоки. Но това е много по-трудно, отколкото на баба Пена да не й стигнат парите за салам и просто да не си купи салам. Ако някой е обеднял с 50 млн. долара, но все пак му остават още 500 млн. - да го оплакваме ли? Вместо 120 метрова яхта ще си купи 12 местен самолет. Ще спести около милион. Ще подари на жена си за рождения ден Филип Петек, вместо някакъв по-скъп часовник. Но на баба Пена последните два лева могат да отидат за хляб и кисело мляко и няма сила на света, която да я накара да си купи портативно радио или електронен часовник. Изненада - и онзи, който е загубил 50 млн. също няма никога да си купи портативно радио или електронен часовник. За него (и за всички подобни) луксозните стоки са закономерност и пазарът на луксозни стоки, наситен с разкош, може да си позволи големи отстъпки, защото знае, че клиентът не се губи, а само временно е притеснен финансово. Количествата се запазват, макар цените да са понамалели.
И какво ще правят производителите на електронни часовници и портативни радиа? При тях количествата се сгромолясват... А цената е така или иначе смъкната до минимум - това са рожби на ефекта от мащаба.

Масовите стоки просто губят клиентите си при кризи. Луксозните стоки никога не губят клиентите си, освен ако не направят глупостта да пуснат серия за масовия потребител...
Затова, ако ви кажат, че Брейтлинг са пуснали в интернет магазин серия часовници по 200Е - не вярвайте.

Вметка. Нашите родни кабрио-курви и техните мутренски покровители не са консуматори на лукс. Те са само купувачи. Техният социален статус е компрометиран и единствено желанието им да изглеждат на ниво ги кара да се лъснат - за пред хората. Но не тях имам предвид, когато споменавам консуматори на лукс. Те са консуматори на чалга, което неимоверно й вдигна цената...
 

[imotko]

Коганев, страхотно мнение.

[nachev]

Все пак предстои да минем през един период на разпродажби при ЧСИ, след който ще е останала такава кървава диря, очертана от кръвта на притежателите на  т. нар. "чудесни инвестиции", че трудно ще се върне онзи "инвеститорски" интерес. А без него нещата няма как да станат дори като през 2003.

Интересна алюзия е тезата ти за "кървавата диря".  Това ми напомня, че за един доста по-ранен етап, в който цените имаха едва около 2 годишин по-сериозно различим "ъп",  си позволих да кажа в една изострена ситуация в стария форум  нещо в смисъл, че в един момент пазарът ще разпори коремите на всички пазарни бандити и шмекери и червата им ще се влачат. Само дето си позволих да пророкувам, че пак ще викат с последни сили: Няма да сваля ! (цената).
Истината беше, че тогава кредитът беше тръгнал, но дори и най-фриволните ми фантазми не допускаха, че ще видим изпълненията от 2007, дори 2008 г.
Започнаха да се появяват чужденци, но все още бяха екзотични прояви.
Усетили мириса на прясна кръв много деятели започнаха да актуализират цените подва пъти в седмицата и се появи явлението на хора, които ходят със значителни  суми пари в брой, като идеята беше при намиране на нещо сносно, веднага да направят капаро, че дори и лелеян "предварителен договор", в който не беше ясно какво пише, но затова пък получаваха квитанция от приходен касов ордер  .

Кръвта на "притежателите на  т. нар. "чудесни инвестиции" не се подлага на съмнение, добавям и строителни предприемачи, особено някои (пишман) от тази каста. Може и на двама ни да не е приятно, но това нищо не променя.
Ако се спре до тук, няма да е чак толкова страшно.
Банките, обаче ! Какво ще става с тях ?!

[nachev]

Пазарите на луксозни стоки са нееластични по отношение на количеството пари в обращение. ..................

Истинско удоволствие беше да прочета тези редове за лукса.
Остана нещо неясно, обаче. Останах с впечатление, че в предходни приказката върви в посока отношението: ик. криза/луксозни стоки.
Ти нарочно ли се ограничаваш до отношението към количеството пари в обращение?

[koganev]

Чудесните инвестиции са като големите пържоли - гладният много ги харесва. Банките се състезаваха да продават на гладните големи пържоли, без да питат кой после ще ги плаща тези големи пържоли, а и на всички им беше ясно, че такива големи пържоли не са необходими на гладните. Те и с филия циганска баница щяха да се наядат, че и щяха да си я платят. Но голямата пържола е голям (предполагаем) оборот!
И сега следва бой по гладните, че не си плащат големите пържоли, а на всичкото отгоре са ги нагризали...
Банките минават в позиция "да го духат бедните". Световното по футбол е чудесно време за започване на едно масово клане. Адама седи по потник на биричка и шпек салам от два и осемдесе, от известно време не получава никакви покани и заплахи от банката, месечната вноска не е плащал вече 8 месеца и както изглежда всичко се е разминало, ей го на - и пари за биричка има и покрив има... Предполагам, че около четвъртфиналите ще се появят покани за напускане на имота (така ли се казват, че не знам), около полуфиналите ще има кьопави статийки за нечие безпределно нещастие, за бедни хора с изнесенси дюшеци на улицата, а на финала група новобездомни ще гледат мач на специален телевизор на някой площад, като проявата неизменно ще е спонсорирана от някоя ... банка.

От гледна точка на банковия сектор това е харакири, сепуко и скок с 20 метрово бънджи от 10 метров мост. Но от гледна точка на една отделна банка това е състезание за оцеляване. Файтърбенкинг...  Били на печалба, били стабилни, били ебаси професионалистите... Това са онези стойки и чалъми, които се правят преди да започне същинската касапница. Това е банковият танц хака, това е опит за сплашване на противника, показване на зъби и мускули... Обаче боят настана... тупкат сърца ни... Оли Рен идва с големия тръбен ключ! Кранчета ще се затягат! Течове ще се отстраняват!
ГОООООООООООООЛ..........


 

[koganev]

Пазарите на луксозни стоки са нееластични по отношение на количеството пари в обращение. ..................

Истинско удоволствие беше да прочета тези редове за лукса.
Остана нещо неясно, обаче. Останах с впечатление, че в предходни приказката върви в посока отношението: ик. криза/луксозни стоки.
Ти нарочно ли се ограничаваш до отношението към количеството пари в обращение?

Става въпрос за наклоните на графиките на спада в потреблението. По-стръмният е на масовите потребителски стоки, а по-полегатият е на луксозните. Като правило при силно диференцираните (по отношение на клиентски изисквания) стоки възможностите за светкавична реакция са многократно по-големи, поради естеството на самата диференциация. При фирмите с диф. стратегия промяната на клиентските навици е нещо, което постоянно се следи и се анализира, за да могат фирмите да предложат на своите клиенти такива продукти и услуги, които да задоволят новите им изисквания. В този процес много се залага на възхищението, което неизменно се поражда у клиента, когато фирмтна е предугадила негово бъдещо ново изискване. Например в новата луксозна кола има интернет връзка, което за клиента е нещо неясно как точно ще се ползва, но само три месеца по-късно клиентът вече се хвали на приятелите си за това, че от колата може да играе бридж в ВВО, докато ходи от едно място на друго. Възхищението е стратегия "много повече за повече". И затова диф. продукти се променят бързо, адаптивни са, а клиентите им са лоялни в много по-голяма степен. Освен това многото пари също са заплаха за луксозните стоки - може от една марка да се премине в по-горна, като социална категория. Затова луксозните стоки никога не са спирали да мислят как да запазят клиента си, а не как да запазят оборота си.
Нещо такова, набързо изписано...