Не съм сигурен за верността на този ход, но ми се струва, че е по-удачно тук да пишем по темата. От политика преминаваме на икономика.
Защо споделих "спекулативната идея" за заяждането на Дянков с уважаемите г-да Европейци?
Доста е писано, достатъчно сме споделяли и ние за дефектите в европейските конструкции и в единната валута. Ако трябва пак ще повтаряме, но бих предпочел да си го спестя.
Само да споделя едно субективно виждане. Ораганизационно Европа ми прилича на една група аверчета, довчерашни хлапаци, които буквално до онзи ден мислите им били в гащите на какичките, но решили да правят бизнес заедно и учредили едно АД (така ги посъветвал някой). Били седмина, а адвокатът предложил Съвет на Директорите от трима и попитал за конкретните имена. Почнало сучене и почесване. Ама как така, нали сме приятели, как ще се разделим на директори и работещи.
Не може, ще обидим някого. Не може ли всички да сме директори.
Ами направете тогава СД да е от седем члена - рекъл адвокатът. Да, ама Иван имал 100 акции, а Петър - 10.
Пита се в задачата: познайте, какво ще стане в най-скоро време?
Искам да си призная с руменина по бузите, че аз съм изпитал отговора на тази задача на собствения си гръб. Вярно е, а оттам е и още по-тъжно, че към онзи момент мислите ми отдавна вече не бяха основно в интимното бельо на нежните създания, но това прави опитът още по-тъжен. Единственото ми оправдание е, че т.н. демокрация дойде твърде късно (за мен) и вече бях доста "поотраснал", но опитът в корпоративното
строителство беше жалък.
Това, което ще стане е, че в един момент Германия ще удари по масата и ще каже: Стига !
Въпреки красивите и тежки слова на колегата Горо.
Въпросът, който остава неясен е: кога ще стане това и какво точно ще реши Германия. Има опции.
Реч иде за нашата България, обаче!
Нашите елити, основно икономически, а и политически много добре знаят, че бордът не може да трае до безкрайност. Ние вече сме някъде около мярката на вододела. Ще започне да ни души.
В обществото ни от друга страна има консенсус, че бордът не трябва да се пипа.
Ако все пак се пипне или се създаде фактическа обстановка за неговото денонсиране, единствената посока е девалвация, а оттам нататък не ща да мисля за последиците.
Дотук - ясно! Не пипаме и чакаме. Чакаме и се надяваме. Да, ама това не е достатъчно.
Какво да се прави ?!
Много им се радвам на някои съвременни инвеститори, които обичат да казват, че били в "уйн-уйн" ситуация. Е, дай Боже всекиму !
Нашата мила Родина е обаче в ситуация "лууз-лууз".
Има два изхода:
1. Не ни приемат в еврозоната.
2. Приемат ни в еврозоната.
Само няколко думи по двата сценария.
Поне година преди края на този мандат всички резерви ще бъдат опоскани, ще се влиза все по-надълбоко и по-бързо в дълг, при тежки и влошаващи се условия.
Едни наблюдатели споменаха скоро, че никога в своята история бюджетът на страната не е бил толкова голям, харчи се яко, но и никога до сега не е имало толкова много недоволни, искащи и чакащи и безутешно фрустрирани и демотивирани за работа, при това.
В съчатание с обстоятелството, че бордът е един намордник, който по естествен начин влошава условията за търговия, той неизбежно ще почне болезнено да пречи. В нашите условия това би значело невъзможност да се спазва простичкото правило за съществуването му.
Сладките приказки на властимащите за увеличения износ са приятни. Аз обаче много-много не надавам ухо. На какво ли не съм се нагледал в живота ми, та да вярвам и на това.
Има една важна особеност при нашия износ. Много често той е вплетен в някакви по-висши и трансгранични, корпоратвни сметки. В подобни конструкции често цените не са пазарни, а разчетни. Някой може и да не ме разберат, но по-добре да спра до тук.
Не забравяйте и обясненията на колегата Коганев за експорта и импорта. Нашите политици обичат да говорят за експортноориентирани сектори и производства, но тъжната истина е, че мислите, мераците и целите им същества са фиксирани в ............ то се знае, не случайно дори във фолклора на тази страна се говори за Солунската митница.
Добре, а какво ще стане ако все пак ни приемат в еврозоната. За съжаление нямам добри очаквания и тук. Еврото исвен другите си "качества" е и "механизъм" за трансфер на стойност от бедните към богатите страни. Хич дори не сте длъжни да ми вярвате.
Но задайте си един въпрос. Предполага се, че знаем защо слабите се съюзяват със силните.
Попитайте се защо се случва обратното.
Защо една Германия се правеше на сляпа за игрите на примерно една Италия преди приемането на еврото в опит за спецелване по по-добри конкурентни позиции. Отговорът е прост. Заели са привидно глуповата поза и са си рекли: Найграйте се сега, после пак ще дойдете с протегната ръка!
Рано или по-късно.
Какво ще стане тогава с нас. Гледайте Гърция и не питайте. Верни на опита си да постигаме в по-кратки исторически срокове достиженията на другите народи, ние ще я докараме до фалит в доста по-кратък срок от Гърция, с еврото като национална валута барабар.
Има обаче едно голямо "НО".
Докато първият сценарий е напълно реалистично да се случи още при това правителство, то при втория мрачният хоризонт се изтегля в някакво доста аморфно и неясно (не чак толкова далечно) бъдеще, но с голяма вероятност да е по-дълго. Рефинансирания, облигации, тинтири-минтири.
А междувременно свирката на парахода ще дудне оглушително и победоносно.
А тук кохортите ще се наместват. Някъде му викат крадене.
Ето това е според мен (субективно) действителната причина на Дянков да с е озъби така безцеремонно на Европейците. Часовникът върви неумолимо.
Пък и човещинка е! Представете си с какво демонично удоволствие ( и при условие, че преди това е получил мандат от Патрона), при това на брилянтен англо-американски език, с цялата му жаргонна фразеология ги е наврял в ......ъз и е гледал увисналите ченета на чиновниците по пресконференциите. Пък може и някой колега министьр да е имало в Лондон.
При това всички са знаели, че е прав.
Но ние сме в ситуация "лууз-лууз".
