Медиите напоследък ни облъчват предимно с негативни новини. Тва е с цел. Отделния индивид гледайки, требва да си мисли "глей колко съм си добре, още съм жив, на меня не ми са случва тва".....целта е да са радват че са живи още и да са благодарни за тва на кого? Ми на Него, дето дава живота, и помощите, и въздуха, и парното, и слънцето! Баси гротеската!Е тва е Големата илюзия!
Привет на всички, За много години !
Дарк, горните ти думи никога не трябва да се забравят.
Някакъв подобен рефрен срещнах скоро при препрочитане на творчеството на психиатъра Д-р Н. Михайлов.
Намерих файла с една по-старичка статия , която обаче е напълно актуална и сега.
Само не съм тобелязал линка, но е намираем.
Д-р Николай Михайлов: Качват уязвимите на влакчето на ужасите
Ясен Люцканов
Интервю на Ясен Люцканов с психиатъра и бивш депутат от ДСБ за борбата на добрия цар с алчните боляри, за целта на правоохранителните киноленти, за капана и перушината на “Дондуков” 1, както и за татуировките по лицата на прехода Д-р Михайлов, какъв е психологическият ефект от предварителното лансиране на сурови антикризисни мерки от страна на ГЕРБ?
- Това е стара тактика. Хвърлят населението в огън и вода, за да поживее в ритъма на стрес и облекчение. Така претръпва. Качват уязвимите групи на влакчето на ужасите, докато кризата им стане безразлична и за да усетят, като спре, благодарност, че са живи. Така си връщат непретенциозния вкус към „простите човешки радости”. Борисов не може да предложи антикризисни мерки, но може да цензурира идеите на своите лекомислени съветници. Антикризисното посегателство срещу “майките и пенсионерите” е шок, който Борисов ни спести с един жест на характерното за него благородство. “Няма да пипам майки и пенсионери” е послание, чрез което проговаря архетипът на добрия цар. Този, когото наричат „Бойко”, се бори не само срещу стихиите на кризата, но и срещу козните на алчни боляри и съмнителни съветници. Логиката е приказна.
Какво е значението на подбора на имена за знаковите акции на МВР като “Наглите” и “Октопод” във възприемането им от публиката?
- Борисов е майстор на политическата седукция. Талантът му да съблазнява решително надхвърля капацитета му да управлява. Борисов знае, че населението копнее за човек на своя страна, за доверено лице срещу безобразията на елита. И влиза в роля. Киното с арестуваните госпожици, пипнати неглиже, и „лоялния гражданин”, проснат по корем, е високохудожествена правоохранителна лента, предназначена за назидателно прожектиране. Разказват, че при ареста на Петров камерата засякла, та се наложило да го помолят да легне повторно, за да снимат дубъл. Продължението не може да не бъде пародийно. Очакванията бяха форсирани до фантазиране на държавна бухалка върху главата на самия Октопод. Това звучи епично и смешно. От това, което са арестували, не става автоматически затворник, само защото са го арестували. Искат се доказателства. Това, че са кръстили някого „Наглите” или „Октопод”, не доказва нищо освен склонността им към рептилни метафори. Работата обаче не е в метафорите, а в компетентността. Твърдението, че в лицето на Алексей Петров са хванали главата на Октопода, е според мен обидно за самия Октопод и хвърля съмнение върху качеството на собствените им глави, ако си вярват. Според мен Октоподът се преследва сам, по тактически съображения и за свое удоволствие. Най-добре е да сменят метафората с нещо по-скромно, ако питате мен. Вижте Цветанов. Струва ли ви се реалистично този човек да хване какъвто и да е Октопод? С неговото синдикализирано МВР?
Как изглежда Ахмед Доган в новата си роля на високоплатен консултант и експерт в енергетиката?
- Доган има славата на архикрадец, на безскрупулен колекционер на материални блага. Доган може да бъде дефиниран като „този, който през деня краде, а през нощта подкопава националната сигурност”. Доган е мит, фантом, полтъргайст, каквото предпочитате, но не и гражданин с ЕГН. Доган е генномодифицирано същество с подривна мисия. Сигурен съм, че таи обида. Чувства се недооценен, с неразпознати исторически заслуги – за мирния преход, за етническия мир. Доган се преживява учен, философ с капацитет за едри обобщения, за осмисляне на парадигми. Местан е прихванал фамозните си „метанаративи” от „парадигмите” на Доган. Доган е член на Водородното общество. В сараите му има лаборатория. Сутрин, докато Местан тълкува от трибуната на парламента „дискурса” на своя лидер, последният разклаща колби в гениална концентрация. Синтезира турски водород.
Амортизираните лидери на прехода разхлабват връзките си с реалността, това забелязвам. Избират приказния свят на нарцистичните сънища.
Последните разкрития около консултантската дейност на Доган демистифицират неговия образ. Сюжетът е крадлив в полулегална рамка и строго персонализиран. Ако Доган бъде издърпан под медийния прожектор, ще заприлича на Вальо Топлото. Натрапва се един въпрос. Защо всичко това става публичен факт именно сега? И защо досега прокуратурата е крила това, което със сигурност е знаела? Първото, което ми хрумва, е, че без Доган ДПС възстановява коалиционната си функция. Второ - правителството е в паника. Пиар му трябва.
Кои бяха спонтанните жестове и кои заучените ходове в скандала Първанов-Дянков?
- Спонтанни бяха „остроумията” на Дянков. Спонтанен беше намекът за милиардите. Нататък всички ходове бяха подчинени на логиката за контрол на щетите и на идеята за президентски реванш. Няма никакъв смисъл да скриваме, че от някакъв момент нататък Дянков се разпаса. Надменното му съзнание на благополучен емигрант и финансов експерт със зашеметяващ „импакт фактор” го подведе да произнася грубости, за които рано или късно трябваше да си плати. Слаботелесен е за остроти на чужд гръб, не му прилича да издевателства по адрес на мъжете. От по-извисена гледна точка дължи на Първанов благодарност за урока по смирение. Изяде бой. Отиде при президента, защото Борисов го изпрати, и то не за да се извини за направеното внушение, а за да пледира невинен, което дразни допълнително. Първанов няма спонтанен жест в този сюжет. Неговото си беше засада. Капанът му хвана за крака пиле, което се опитваше да отлети през прозореца на президентството, но все не успяваше - за велико садистично удоволствие на ловната дружина. На “Дондуков” 1 е пълно с перушина.
Според президента министърът беше показан “в цял ръст”. А какви щрихи върху образа на Георги Първанов нанесе стенограмата от разговора на “Дондуков” 2? - Десните твърдят, че президентът е постъпил подло. Със сигурност не постъпи благородно. Операцията целеше унижението на Дянков - цел, която сама по-себе си унижава президента на републиката. С малко повече въображение можеше да постъпи различно, за да спечели авторитет и да покаже сила. Вместо това избра да го срита, при това с бюрократична ловкост и нескривано задоволство. Ако питате мен, десните не знаят какво искат, което не е за първи път, нито пък е за последен. Твърдят, че стенограмата е показала един подъл президент и един достоен министър. Твърдението за достойнството на министъра ми се струва пресилено, а идеята за импийчмънт - направо бездарна. Ако стенограмата показва един подъл президент, преживейте я като информативна за образа на „Гоце” и добре дошла за разобличителна реторика, но не правете всичко възможно да неутрализирате впечатлението с вашия нелеп импийчмънт и накрая с предвидимото становище на КС за гламавост на вашите мотиви. И още нещо във връзка с фамозния импийчмънт. Георги Първанов злоупотреби с президентската институция като, публикува стенограмата, а какво прави мнозинството с парламентарната институция, организирайки фарса на предсрочното отстраняване? Конвент ли прави или цирк?
Най-споменаваното име в пресконференцията на Първанов по темата беше това на Иван Костов. Какъв потенциал има такова противопоставяне?
- Десните твърдят, че Първанов се бои от Костов. Не вярвам. Първанов се нуждае от Костов в качеството му на демонизиран лидер и политически безперспективен враг. БСП също. Първанов си почива в конфликта с Костов, защото Костов е електорално неспасяем. Лидер, който не може да оцелее с електоралния ресурс на собствената си партия, а само коалиционно, защото успява да мобилизира още лузъри за групово прескачане на изборната бариера, е в определен смисъл жалък противник. Десният лидер е човек с безспорни качества и неукротима амбиция. Бедата е, че не става за нищо друго, освен за министър-председател. И то за един мандат, приключил през 2001 г. Усилията му да се добере до изпълнителната власт отново по пътя на елитарната интрига и без санкцията на българските избиратели плашат с реваншисткия си фанатизъм и с пренебрежението към общата за всички реалност. Костов обратно на премиерския стол или просто във властта в качеството си на ментор е наистина кошмар, но не за Първанов, а за абсолютното болшинство от българските избиратели. В това е драмата на този човек и удобството на неговите политически противници. Българската десница е заложник на една изпепеляваща амбиция. Само 20% от десните са политически представени, другите униват. Конфликтът Първанов-Костов е овехтял и деморализиращ конфликт. Не тематично, а персонално, разбира се. Лицата са износени, с татуировки от прехода.
Защо заглъхна бързо поставената от президента тема за олигарсите?
- Няма как да не заглъхне. Олигархията е фундамент на държавната сграда. Националноотговорният политик се познава по две неща: по речите срещу олигархията и по уважението към нейните представители.
Какъв отзвук ще предизвика идеята на БСП да завърти отново предизборния си клип “Ако подкрепиш Бойко, печели Костов”?
- Искат да подлудят от страх третата възраст. И после да й кажат: не бойте се, ние ще ви пазим. Освен това напомнят, че имат пророческа дарба. Постоянно и във всичко сме прави. Ние сме социалисти. Пазим вашия идеал, който е миналото, и нашия, който е бъдещето. Как миналото съвпада с бъдещето и дали изобщо съвпада е класифицирана информация. За нея ще научите в някой следващ живот.
Как Сергей Станишев измина пътя от премиер, наречен “мистър Клийн”, до депутат със свален по искане на прокуратурата имунитет?
- Станишев попадна в капана на тройното управление с ентусиазъм и любопитство. В началото беше несигурен, а накрая неадекватен. Посрещна разкритията за мащабна злоупотреба с европейски пари със стряскаща невъзмутимост. Не уволни никого. В разгара на масовото отвращение от елитарната корупция избра да се разсейва като временно пребиваващ на политическата сцена. Това го довърши. Изглежда, че хоризонтът на неговата амбиция никога не е надхвърлял идеята за пълен мандат. Станишев е първият неизпъден министър-председател на БСП. Победата му е историческа и пирова. До Станишев БСП изглеждаше урочасана да се проваля в изпълнителната власт. След Станишев това положение остава в сила, но вече с уговорки. Станишев успя, но този успех се оказа провал. От каквото се прославиш, от това и ще погинеш. Посткомунистическата БСП на Лилов е руина под председателството на този млад човек, което ми се струва постижение от друга гледна точка. Вътре в БСП са скарани до смърт и не и го крият. Станишев е изчерпан като лидер, защото е виктимизиран, той е идеална жертва, истинско козле на отпущението. Костов го обяви за глава на Октопода, но това е смешно.Станишев няма профил на политически хищник. Първанов и Костов – да, Станишев – не.
Предложения и кадри на ДСБ намират място в управлението на ГЕРБ в контраст с останалите подкрепящи властта партии. Доколко това е резултат от въздействие на Иван Костов върху Бойко Борисов?
- Борисов се озърта за разум. Това не е лошо, защото обратното би било катастрофа. Обратното би означавало вместо да гаси пожар, да се превърне в пироман. Бихме пламнали и бихме изгорели. Борисов чака да чуе колко души и кои именно ще кажат, че нещо е умно, за да го произнесе като свое. Основният въпрос на тези мерки не е дали са ефикасни за управлението, а дали са приемливи за публиката. Оказва се, че почти нищо не е приемливо. Борисов не води управляваните, а ги следва. Актьорът се бои да не бъде освиркан. Управлението няма единна воля и единен разум. Разумът се разпада по ведомства, сътрапезници и консултанти, а интегриращата компетентност идва с голямо закъснение, ако изобщо идва. Сваляме ДДС - Нетаняху ми каза. Качваме ДДС - Дянков ми каза. Името на това състояние е хаос.
Стилът на Иван Костов е полярно противоположен. Управлението за Костов не е актьорска игра, а силов и разсъдъчен процес. Никой не презира повече от Костов това, което се нарича „морал”. Публичните сантименти се калкулират, но изобщо не трогват. Управлението е военна кампания. Премиерът е Командир, останалите са войници. Единственото несъответствие с тази военна аналогия е, че на война разстрелват мародерите, а той не ги и порица. Точно обратното, казват, че ги поощри. Трябва да се провери дали нямат и ордени. Образът на Иван Костов е митологически стабилизиран. Всичко, което прави, за да се преиздаде, дава незадоволителен резултат. Но най-нелепа от всичко е претенцията му да лидира операция „Чисти ръце” и да гони Октопода. Нямам прилагателно за характеризиране на тази нелепост. Това е гротеска, която свидетелства за упадък на чувството за реалност. Прилича ми на удар с бутоните в лицето на 95% от всички имащи право на глас. Вина за този упадък на здравия разум има и антуражът му от трайно заплеснати фенове, от които е зависим и с които се дави в ирационални надежди.
>Питате дали Костов влияе на Борисов, дали му диктува решения. Под формата на отговор ще припомня, че Костов контролира ДАНС, което означава, че има власт върху „чувствителната” информация, извираща от миналото и от настоящето. Стои на входа на това минало и препоръчва да зазидаме въпросния вход. Никакви досиета, никакво четене. А горкият Цветанов твърди, че е подгонил самия Октопод по петите. Костов е специалист по подземието, по този въпрос знае всичко. И има история на спускане в това подземие. Около него винаги е имало човек за интригантски поръчки, някой, който го информира за процесите долу и който манипулира задкулисно от негово име. Костов има светъл, реформаторски образ на компетентен и решителен лидер, който очарова неговите привърженици, и тъмен, интригантски образ, който отблъсна маса народ. В момента е министър-председател на българския парламент и косвен директор на ДАНС.
А в каква посока може да се развие образът на Яне Янев, след като ореолът му на борец с корупцията избледня?
- Яне Янев не можа да овладее линия на поведение и няма да може. Идеята за Велико народно събрание е неговата последна реторична опора. Оттук нататък ще трябва да търси коалиционни партньори, за да оцелява. Струва ми се, че с консерватора Яне е свършено. С повратливия Яне – не.
Какво ще се роди на почвата на разочарования от “Атака” електорат?
- Комунисти, фашисти, консервативни революционери. Трудно ще намерят партиен приют. Чака ги бродяжничество в Мрежата и запои в кварталната кръчма.
