Хоби

[BulCan]

Darkside написа в една друга тема:

"Булкан, кажи нещо за Индия, брато! Ако си се отърсил от миризмата, де......"

Дарки, доста повърхностни са ми впечатленията от Индия - държавата е огромна (sub-continent) и много разнообразна предполагам. Ние бяхме само за 6 дни (като част от по-голямо пътуване) и правихме най-популярният (ширпотребата) маршрут - Златният (не срамният ) триъгълник - Делхи, Агра, Джайпур, така че това е само "scratching the surface" дет' му викат. Не се бях и подготвял много, останалите места уреждах всичко сам - по дни и часове, налагаше се доста четене, проучване и пр. та се изморих и в Индия просто взехме готов пакет от местна агенция - дават ни кола с шофьор за 6 дни, който ни разкарва по предварително набелязан рутинен маршрут. на 2 пъти само излизахме сами (един път в Делхи и един в Джайпур) да разглеждаме местната "флора и фауна" извън туристическите места.

Лудница, циганията е повсевместна (все едно са те вкарали във филм на Костурица, ама Х10), но то точно това му е интересното. Аз си падам по амарьорска фотография и мат'риал за снимки колкото щеш - физиономии, пазари, рикши, крави, слонове по улиците и какво ли не. Не бях виждал никъде другаде хора да се изхождат по улицата (в някоя по-малка пресечка). Иронията е, че най-известните им монументи са мюсулмански, а не хиндуистки (поне в тези 3 града, включително и Тадж Махал). Невероятно красиви са, не са клише просто. Не залитам по разни индийски култури (йоги, гурута и пр.), така че някъкво духовно просветление нито съм търсил, нито съм очаквал, нито съм получил Като цяло - много интересно и бих отишъл пак (на други места в Индия) ако имаме време и свободни пари. Мисля, че трябва да се ползва помощ от агенция или познати местни ако има човек, аз не бих се наел да шофирам там или пък да ползвам обществен транспорт (не, че съм особено претенциозен).

[darkside]

Благодаря Булкан! Интересно ми е какво впечатление имаш за тази страна. Оказа се, че се покрива с тва което ми разказаха мои приятели преди време. Максим и Цеци (Диана Експрес), бяха на турне  във Виетнам и Индия. Първо ми се обадиха от Виетнам и мноу ми реваха от хотела, който външно си е хотел ама в стаите нема насекомо и вид паяк дет да не мое да го срещнеш! Направо не беха спали, баси!
Обаче после кат се обадиха от Индия ми казаха, че  Виетнам направо си е приказка! Максим ми каза, че такова чудо не е виждал! След кат се върна ми каза, че миризмата още го преследва....такава мизерия и мръсотия като в крайните квартали на Делхи не е предполагал, че мое да съществува, най-вече мръсотията и смрадта. Иначе на секи ъгъл  им предлагали да им продадат свещени предмети и духовност, явно тва е основен бизнес......И в същото време после са видели мега богаташи и ориенталски лукс на некакъв прием след концертите.....въобще колосална разлика между бедни и богати. Тва, което е забелязал е, че едните буквално немат контакт с другите, по некъв начин тва е уредено сигурно с полицейщина. Тотално разделение на едните от другите....се едно два свята. Аз едва ли ще ида до там някога.  Явно си е жив екшън, тва, дето акат по улиците мноу ма "впечатли"........тука наште циглаци сигурно са мааалко по цивилизовани, баси!

[BulCan]

Дарки, то не е кой-знае какво (като пари) да отидеш до Индия, особено ако си уредиш с тамошна агенция престоя и си купиш самолетни билети отделно. 475 щ. долара е на глава 6 дни (5 вечери) минимум 2-ма човека Делхи, Агра, Джайпур, хотели със закуска, с шофьор през цялото време - м-у градовете (5-6 часа преходи) и из градовете, екскурзоводите във всеки град влизат също в цената. Това си е частен тур т.е. не си с някъква група да те дразнят изцепки. Предполагам, че билетите до Делхи може да се вземат за около 500 Е, може би и по-малко (при мен беше комбинация с Емирствата, Малайзия и Тайланд и пак за около 800 Е излязоха 7 полета). Ако си вземеш същият Индия тур готов от агенция тук - 2000 Е не ти мърдат, че и отгоре т.е. двойно. Имам визитки на агенцията в Делхи, шофьорът и той се сложи, че можел да организира турове, така, че ако някой реши - да се обажда. Процент НЕ ВЗЕМАМ, рискът да не му хареса на някого си е също за негова (нейна) сметка. Около месец и половина ми беше подготовката за цялото пътуване, бих се радвал ако и някой друг се възползва (било то от отделни сегменти), така придобива още повече смисъл.

Като спомена Диана Експрес - една от трите БГ групи от едно време, които наистина ми харесват (не ги знам Максим и Цеци кои са точно от групата, но са пичове всички, преди няколко години ги слушах в един клуб във Варна). Митко Щерев може да изглежда невзрачно, но е много талантлив.

Наверемето в консервата имаше един пианист от Пловдив - Лука (65-ти набор), много талантлив (сериозно име) и голямо пиянде (беше близък приятел на мой близък приятел и често идваше на купони у нас). Да знаеш какво стана с този човек? В БГ ли е? Не си го представям изобщо да преподава или концертира, предполагам, че бичи кръчми (под кръчми разбирам всичко - пиано барове и пр.) По думите ти подразбирам, че си от "средите" и може да поназнайваш нещо за него (ако изобщо е в БГ)...

[darkside]

Булкан, не познавам Лука, даже не съм чувал името.............сигурно е някъде по света и си свири пиано бар и си пийва. Да си музикант е едно от най-готините неща на света! Представи си да си изкарваш хляба с нещо което ти е хобито и ти доставя удоволствие на теб и на околните! Ми тва е прекрасно! Аз не съм в "играта" отдавна и бех за малко, но достатъчно......тва са най-безгрижните ми години, не мое да се разкаже, требва да се изживее.

Максим е китарист на Дианата, (а Цеци е барабанист) от поне 15 години и повече. В "Душа" солото е негова композиция и е на нивото на най-големите китаристи и грам не е плагиатствал, щото малко или мноу секи се влияе дори и неволно, слушайки голям обем и стилове музика. Въобще, Максим (Горанов) има и ръката и интелекта на големите в жанра. Между другото Щерев не е баш автора на сичките песни на Дианата, ма без него немаше да видат бял свят, нали се сещаш как беха нещата!
А Цеци е роден да е барабанист просто! Тва момче не моеше да си върже обувките кат хората, ма като седне зад барабаните работата става сериозна.  Интересен е да го гледаш - жива атракция е.....
В БГ признавам за №1 барабанист обаче, Пепи Славов (ФСБ)! Тва е човека! Мога да го сравня само с Майкъл Портной...........също уникален, с напускането на Дрийм тиътър  групата вече не е същата. Се едно Куин без Фреди, баси.....
Нещо мноу са отплеснах, извинявай!

ДУША - Диана Експрес

[dodo2]

Ей BulCan да разказва и за Тайланд!

Аз не можах да си вместя свободно време, защото ми изскочиха един куп бюрократични простотии, така че остана за някой друг път пътешествието

Обаче като чета, май това нещо не е за с малко дете, а

Посрахте ли се в Индия? Аз не познавам досега някой, който е отишъл там да не го изненада дизинтерията. Тогава ако нямаш папмперс за възрастни си акаш по улиците и хич не ти пука

 

[BulCan]

А, Додо, помислих, че си отпрашил за някъде (не те виждах последно време из форума). Посрах се малко един ден след Индия (пих вода от "фонтанче" за пиене на вода на летището в Делхи, през другото време се пазех). Храната в ресторантите и хотелите беше много добра - никакъв проблем (аз си обичам индийска кухня отдавна) и вода само бутилирана.

Тайланд ми е за трети път - вече извън "ширпотреба" местата. Бях резервирал хотели и трансфери с бърза моторница на 3 острова (Koh Lipe, Koh Ngai и Koh Phi Phi).  Koh Lipe е хубаво, но не е върхът, защото вече доста хора го знаят и е леко препълнено за моите вкусове. Основният плаж е фраш с традиционните longtail лодки, постоянно се чува пърденето на двигателите и трябва да се влиза в морето само на определени места, където е забранено за тях или съвсем в края на плажа. На Koh Ngai или Koh Hai обаче е убийственно хубаво (имам много голяма база за сравнение и не го пиша случайно). Идеално е за ходене с малки деца също (имаше много семейства с малки деца). Островът е невероятно красив, няма много народ, само 7 комлекса са на целият остров, имаш всякъкви удобства. Почти никакви лодки (и много малко хора) на плажа. Невероятен изглед към съседни острови. Никакви пияни тълпи и пр. Няма даже къде да обмениш валута, но можеш да слагаш абсолютно всичко на сметката на стаята и да плащаш с кредитна карта (валута си сменяш преди да стигнеш там). Толкова ни хареса, че заебахме следващият остров (Koh Phi Phi - там съм ходил два пъти преди) при платен хотел и транспорт и останахме още 2 дни на Koh Ngai. От там е супер да се вземат еднодневни пътувания до Koh Ha и Koh Rok (национални паркове и едни от най-добрите места за гмуркане в Тайланд и в Азия). Пунта е да отидеш на dive boat с водолазите - те избират най-хубавите места и вземат и snorkelers като нас също. Достъпа не е толкова труден - каца се на летището в Краби (има полети от доста места), от там час и половина път с кола, после 1 час с малко фери. Горещо препоръчвам мястото на когото и да било, особено за пътуване с дете (ние бяхме само с жена ми, защото останалата част от пътуването беше много активна и изморителна и не става за с дете). Мястото не е за любители на нощен живот (просто няма такъв), но като природни дадености и удобства в същото време е рай. Koh Phi Phi също не е лошо никак, там има и думба-лумба и спокойствие, зависи къде си, но при всички случаи много повече народ ходи там (летищата и на Пукет и на Краби са по-близо, а и филма с Ди Каприо). Малка уговорка - това не е реалният Тайланд, това са острови за почивка. В реалният Тайланд също е много хубаво, но това е друга бира и от тази година нямам впечатления.

В Емирствата също изкарахме невероятно - пустинята Лиуа (Liwa Desert) е страхотна - на 4 часа по магистрала път от Дубай и на час и половина от Абу Даби, близо до границата със Саудитска Арабия (дюните са огромни - планини от пясък, не като около Дубай). Карахме 2 пъти два различни типа пустинни бъгита (едните са лесни - 4Х4, другите (custom made) са си предизвикателство (пришка-мехур не ми беше излизала до сега от волан), но голям кеф. Снимах Дубай от хеликоптер и пр. В Абу Даби има изключителна модерна джамия (Sheikh Zayed Grand Mosque) - това е Тадж Махал на нашето време, все едно от приказките на 1001 нощ, абе яко... Човек и там не бива да се ограничава с "ширпотребата" и само основните туристически атракции - 4-5 места в Дубай, не че и те не са интересни, но има много повече от това...

Като цяло си начесах фотографската краста, направих и подводни снимки (оказа се, че доста трудно се правят, особено както нямам опит) и видео Някой ако ходи по тези земи и му трябва инфо, да се обажда.

[BulCan]

Да си музикант е едно от най-готините неща на света! Представи си да си изкарваш хляба с нещо което ти е хобито и ти доставя удоволствие на теб и на околните!

Няма какво да си представям - направих си една груба сметка - за 12 години сигурно съм изкарал около милион щ. д. от свирене и преподаване (е, не ми беше хоби и понякога е много натоварено, стресиращо и изморително) Но пълни много душата, не ти трябват религии или други заместители - всичко си го има вътре

Иначе за Пепи Славов си прав (той по принцип е джаз барабанист, на времето са свирили с "Банана" (Симеон Щерев) преди ФСБ. Христо Йоцов е още по-як, Стунджи също меко казано, не е за пренебрегване, имам и един приятел, който е сред топ-а - Митко Семов.

[darkside]

Булкане,искрено се радвам, че си от "гилдията"! А преподаването е мега досадна работа, понякога мое да си скъсаш нервите. Учениците не винаги притежават това, което е екзистенц минимума като природна даденост (the gift).
Човек преживява кво ли не.Отсякъде  те дебнат изненади в тоа живот!

Моята музикална кариера например започна по мноу интересен начин. Бил съм на около шест години, когато под давление на вуйчо ми-професионален музикант и преподавател в муз. гимназия- мама и тате решават, че моя милост съм музикален. Започвам уроци по пиано при млада и нервна госпожица, която по некакви нейни съображения още на втория урок ме надъни по главата с Руската школа (знайш ли я, оная тежката, с твърдите корици) и каза да уведомя родителското тяло, че от меня, цитирам дословно, "чеп за зеле не става, а пианист още по-малко"! Честно казано, намразих и нея и пианото.........ограничих се в слушането на музика, баси! 
После разбрах, че госпожицата се била разделила с гаджето и аз съм го отнесъл, ма на мен вече не ми беше до уроци по обясними причини.Със мноу сериозен рев и тръшкане дадох да са разбере, че тоя период от живота ми приключи.
След неколко години,( 8-ми клас) пак издърпах късата клечка. Ослепях за броени дни. В прекия смисъл. Като Стиви Уондър, като дядо Рей......първо едното око, после и другото, баси! Виждаш бяла гъста мъгла и сенки.....и на сичкото отгоре мноу  та боли  главата! Някакъв шибан Хонконгски грип, който  понякога удрял очния нерв, нещо такова. Баси късмета......
Докато бех Кьорчо - около година- немаше кво да права, на училище не ходех, писна ми да се спъвам в къщи във сичко,(а как се хранех, не е истина!)  щото бех сам денем и сядах зад пианото на брат ми. Той, за разлика от меня учеше в муз. гимназия.
Когато не виждаш, чуваш мноу добре, пък и аз си бех музикален, баси........и още съм си. Виждам почти нормално и с двете очи. С лявото виждам двойно, се едно съм на 5 (пет) водки, баси. Обаче, като виждам кво се вижда понякога ма е яд, че виждам........
В момента се права на бизнесмен в строителния сектор от десетина години.
По-добър пианист не вервам да има в строителството, баси! Сигурно имаме общи познати. Брат ми забива с едни негра "Порги и Бес" , иначе е режисьор в едно нац, радио и студиен барабанист. Братовчед ми е  тон режисьор на едно ток шоу, което не гледам, щото е изтъпяло на макс! 
А Йоцов е жесток барабанист, просто визирах само "поп"-а.
Банана и Левиев  нема да ги коментирам.....Акага също ме кефят!

[Muza]

Дарки,
Мен пък ме налагаха с лъка по главата. 
Същата работа - семейна традиция, само че с цигулка. Леля ми - професионална цигуларка. Брат ми, с доста години по-голям, беше детето-чудо. Очакваха и аз да бъда така. Бях чудо, но... неприемливо. 
Налагаха ми 2 часа на ден свирене и 2 пъти седмично на урок. Още от детската градина, до 11 клас. Беше ми голям товар. Много исках да не е цигулка, а да е пиано. Толкова много, че карах учителката по солфеж да ме учи. После, в голямото междучасие, вместо да играя, вземах ключа от учителката по музика и се упражнявах на училищното пиано. Разбира се, това не продължи дълго, но бях мнооого добра с котешкия марш.   
После, в гимназията хванах китарата на другата ми леля и почнах сама да се уча. То, какво да се уча - да дрънкам, да хващам гамите и после по слух да докарвам към песента. А, да - беше ми лесно и да докарам някакво "соло".
Любимото ми занимание беше да чета книги + да слушам музика. И другото - да рисувам + да слушам музика.  11 клас, една художничка ми каза, че съм имала талант (?) . Едва ли ... Трудно ми беше да повярвам, защото аз предимно прерисувах нещо нарисувано вече, въпреки, че много ми се искаше да кандидатствам архитектура.  После, почнах да дялкам разни работи на сапуни, по-късно си купих професионални длета, но... искат се здрави ръце, а моите не са.
Много исках да ходя на танци, но и това не можеше. 
Моята работа е от рода, от всичко по малко и накрая нищо. Даже, не мога да се сложа от рода - "най- добрата сред... и най-добрата сред ... " Ама карай ... Само слушането на музика си остана. Това ми е една от слабостите, от както се помня. Може да ми си смеете, но от време на време си танця в къщи.  И това, не че го мога както трябва, а както го чувствам.

[BulCan]

Дарки, преподаването би могло да е досадна работа, би могло и да не е... Като има добри резултати е доста удовлетворяващо. Човек си създава и стил - познава се по-учениците, че са твои (ако си добър де) Нещо като запазена марка - създаваш един стандарт и не позволяваш и най-слабият или най-малко талантливият да пада под него.

В Пловдив имате много яки традиции в това отношение. 2/3 от топ българите музиканти в чужбина са от Пловдив. Има и страхотни млади и не толкова млади плодвивчани музиканти в САЩ. Един ваш съгражданин "повлече крак" преди повече от 20 години - Кеворк Мардиросян и после методично започна "да ги тегли" при себе си.

[darkside]

Музичке, понякога ставаме жертва на амбициите на някой около нас. Не им се сърди, те така виждат нещата и до ден днешен най-вероятно. Аз имах "честта" да съм по-големия брат.  Винаги малкия е привелигерован, сякаш го обичат повече.......сичко за фронта, за малкия, за победата. Тва си е до днес.Имаш чудесни хобита.
Едното хоби -четене на книги- е уникално! Даваш ли си сметка, колко малко хора четат вече?...Колко малко хора са истински грамотни? (тоа камък е в мойта градина, баси)
И цигулката и пианото и китарата и рисуването са част от тва което е Муза днес! Танцувай си най-спокойно. Който пее, сам пада в нея! *yahoo*шегичка!

[darkside]

Дарки, преподаването би могло да е досадна работа, би могло и да не е... Като има добри резултати е доста удовлетворяващо. Човек си създава и стил - познава се по-учениците, че са твои (ако си добър де) Нещо като запазена марка - създаваш един стандарт и не позволяваш и най-слабият или най-малко талантливият да пада под него.

Съгласен! Обаче ти явно имаш възможност донякъде да си подбираш учениците. Иначе удоволствието да видиш творението си ми е познато, баси! Само че, моето творение най-често е от тухли, брато!
Да преподаваш е различно........не всеки виртуоз мое да бъде учител, тва е друг вид усет! Поне така мисля, де!

[BulCan]

Съгласен! Обаче ти явно имаш възможност донякъде да си подбираш учениците. Иначе удоволствието да видиш творението си ми е познато, баси! Само че, моето творение най-често е от тухли, брато!
Да преподаваш е различно........не всеки виртуоз мое да бъде учител, тва е друг вид усет! Поне така мисля, де!

Абе то и от тухли се създават шедьоври или поне нещо свястно... Нямал съм лукса да подбирам, идеята е и да не ги подбираш да държиш едно приемвливо ниво (стандарт), всеки може да го достигне ако си достатъчно упорит и не се откаже ученика в процеса на постигане (твоя е задачата да го държиш заинтересован), в момента, в който вече има ниво, има какво да губи и е много по-мотивиран. По-талантливите естественно отиват много по-надалеч, но и "слабите" трябва да отговарят на определени стандарти. В качеството на една система се гледа най-слабото звено - това е нивото. В медицината гледаш най-слабият лекар допуснат да практикува - това е нивото на здравеопазването. При инженерите същото, при всякъкви друг специалности, занаяти, професси и пр. В това отношение БГ е много зле, а хората само сочат най-добрите като пример за нивото, което е голяма грешка. В една стерео система имаш убийственни колони, CD player и кофти усилвател. Нивото на системата е това на усилвателя. Ако са кофти кабелите нивото е това на кабелите. В свиренето си поставяш стандартите сам, много често и ти ги поставят (проверяват те дали отговаряш на тях), ако не отговаряш - бачкаш в-у себе си докато ги постигнеш, така се получава развитие.

За всичко останало (каквото и да било) е същото или поне би трябвало да бъде. Ако стандартите, които се изискват са по-ниски от твоите, измисляш начин да ги вдигаш или поне да не ги сваляш, докато вършиш работата (това също се случва понякога, когато се бачка просто да се вземат едни пари). Ако не се спазват тези принципи - нещата вървят надолу или само временно са добре, ако го позволява конюнктурата в момента (имотният бум например - има кинти, никой не си задава въпросите "добър ли съм наистина в това, което правя?", "къде стоя спрямо световните стандарти?" и пр.) После - а, какво стана? Елементарни принципи, само дето трудно се спазват... 

[darkside]

Съгласен съм. Нивото ще е оттук нататък определящ фактор дали изобщо ще се реализира един човек или фирма. Тва е.  А за системата.........и кабелите са от огромна важност, баси!  По тая част съм мноу наясно, вервай ми!

[BulCan]

Съгласен съм. Нивото ще е оттук нататък определящ фактор дали изобщо ще се реализира един човек или фирма. Тва е.  А за системата.........и кабелите са от огромна важност, баси!  По тая част съм мноу наясно, вервай ми!

Да, от голямо значение са. Смяна на кабели, било то м-у компонентите (interconnect) или м-у услилвател и колони променя "цвета", детайла, мекотата не звука. Няколко месеца избирах и накрая стесних избора до 3 модела от 3 марки, м-у които се триумих още един месец (комбинация от различни видове прави избора още по-сложен) и накрая каквото и да избереш, пак има някакъв компромис - едните дават по-мек звук, другите повече детайл и пр. Отгоре на всичко трябва и да се "разсвирват" ако са нови преди да си покажат най-добре качествата. Някои имат нужда от над 200 часа "разсвирване", на запад по някои специализирани магазини предлагат като бонус да ти ги "разсвирят". Колоните също - ако са нови (и добри) - към 200 до 400 часа (производителя обикновенно индикира това). Няма край, освен ако не си кажеш "до тук съм" ... "за сега"