Бил си много щастлив като дете да имаш такива интересни преживявания и то по онези "затворени" времена. Цял месец във Варадеро - ухааа. Хосе Марти град ли е в Куба? Летището в Хавана е кръстено на негово име, има множество паметници. Чак като се завърнах от Куба, чукнах на Гугъл да прочета за него. Правилно бях предположил, че е бил борец за независимостта на Куба с-у испанската колонизация през 19 в. Нещо като техния Симон Боливар. Поет, писател, журналист, живял и в Ню-Йорк и Испания. Интересна личност. Иначе по плакати си го рисуват заедно с Фидел и Че, въпреки, че е далеч по-стойностен от историческа гледна точка.
По този повод доста съм си мислил и за кубинската революция, като неизбежно правя сравнение и с историята на България след 1944 г. В никакъв случай не съм поддръжник на какъвто и да било тип социализъм, затворена и репресивна система и все пак там ми беше интересно, защото е имало наистина революция, а не като при нас да дойде СССР и шепа шумкари да слязат от Балкана. Онези са съборили Батиста горе-долу със свои сили. Че Гевара също ми е доста противоречива личност. От една страна казват, че е избил и затрил бая народ, от друга пък е бил наистина идеалист - при условие, че след революцията е бил министър и вторият човек в Куба, е заминал за Боливия да вдига революция там. Представям си бай Тошо или Гриша Филипов да бяха отишли да се бият в Мозамбик или Виетнам например
Е, то много често точно идеалистите нанасят най-големи вреди на народите. Имам усещането, че и натиска от страна на САЩ доста ги е сплотил в отпора и едва ли не е спомогнал да се държи още тази система. Не е и като да не е базирана на тотална пропаганда и "примка на шията". Местоположението и темперамента са доста различни от нашите също. Южняците и испано-говорящите са си предразположени към комунизъм или друг тип военна диктатура. От друга страна гледам останалите държави в региона (предимно островние такива в Карибско море). Ако изключим Каймановите острови (които са хем под някъква форма Британско владение и най-вече сериозна офшорна зона и с бъкани с пари), щатските и европейските територии (Вирджински о-ви, Порто Рико, Сен Мартен, Аруба, Мартиник), останалите "независими" островни държави не са прокопсали особено и без да имат комунизъм - Хаити, Ямайка (там каква нищета съм виждал само), Тринидад и Тобаго и пр. Определени райони са си подложени на мизерия под една или друга форма явно. И по времето на Батиста множеството от кубинците са били изключително бедни, а той си е бил жив диктатор.
За изложбата на "френски импресионисти", която си гледал като студент, едва ли са били такива, импресионизма е съвсем различно течение от това, което описваш. Темата за мен е дълга и интересна и бих я засегнал в някой друг пост. Накратко става дума за дали нещо не ни харесва защото не го разбираме? Това, че аз не харесвам "старите" майстори в живописта (не, че не ги харесвам, харесвам ги разбира се, картините са им много красиви, просто "не ми го вдигат" като някои други течения след тях) не означава, че не са велики. От друга страна като не харесвам Азис, не е защото не го разбирам
Не си падам и по математика, което не означава, че това не изключителна и безкрайна наука, която е занимавала и занимава най-светлите умове на човечеството. Темата е доста обширна...
За модернизма в изкуството (не само в изобразителното) важи едно доста просто правило. Ако модерният творец не е изряден в класическия вариант на изкуството си, значи не става. Пикасо в най-ранните си периоди е рисувал невероятни класически картини. Веднъж постигнал това, вече може да експериментира и да основава нови течения, но е преминал и надминал базата. Иначе всеки може да тегли 2 черти на кръст и да обяви "творбата" за нещо супер авангардно. Майлс Дейвис прави "революция" в джаза, но не е като да не е свирил невероятно стандартен джаз.
За Мона Лиза се пише страшно много, онзи ден четох, че пак са я изследвали с рентген, открили над 30 слоя супер тънки микро-пластове от боя един в-у друг. В един документален филм пък казваха, че е толкова известна, защото е била крадена от Лувъра в началото на 20 в. и намерена доста по-късно в Италия, та се било изписало много по вестниците за нея. За мен лично - Леонардо има доста по-интересни платна.
Както казва Скитъра в един негов скорошен и доста интересен пост - "пописах във виртуалната изповедалня". Много ми харесва този израз.
