Две интересни статии за Гърция ,поне според мен де. За да не се меШам в другата тема, ще ги изтипосам тук ,че там използват много чуждици и купешки думи и не ги вдявам много-много пък и спрях да ги чета.
,, Проф. Михаил Константинов01.07.2011 От няколко дни Гърция не е нормална държава. Не работят държавните институции (работи само полицията, и то без почивка; специалните части още не работят, но са във висока степен на тревога). За пръв път в новата история на страната са блокирани летищата, а това за Гърция не е само транспортен проблем.
Екзистенциален проблем е, защото повечето чужди туристи влизат там по въздушен път.
На всички е ясно какво ще се случи с туризма през тази и през следващите години, когато гневните почиващи за дълго ще забравят тази дестинация. А и на познатите си ще разкажат какъв екшън е да отидеш на море в Гърция и да не можеш да се прибереш. Не че с кола е по-лесно, защото там и бензиностанциите са затворени, а автомобили на слънчеви батерии в Гърция засега няма.
За тази страна толкова много се пише напоследък, че изглежда невъзможно да се добави нещо ново. Но не е. Всъщност защо гърците масово стачкуват и защо големите гръцки градове изглеждат като след бомбардировка? Вярно, няма да има вече 14-а заплата, че даже и 13-а. Много предприятия ще престанат да са държавни и новите собственици
ще искат там да се работи по-сериозно
примерно от 8,30 до 17,00 часа с половин час почивка. Или пък ако почивката е един час, ще се работи до 17,30. Ужасно е, но именно така работят хората в много държави, членки на Европейския съюз. Отчасти на тях Гърция дължи 550 милиарда евро. Няма грешка, толкова са. Нищо че обикновено се говори само за 350 милиарда. Просто едни 200 милиарда не ги споменават, защото са по друга линия, а не според държавния дълг. Но е без значение, както ще следва от някои прости сметки. Но преди това: коя е Гърция?
Страна с хилядолетна култура и (засега) добър стандарт. С територия 130 000 кв. км, население 11 300 000 души и годишен брутен вътрешен продукт над 300 милиарда евро, Гърция е средна държава за мащабите на Европейския съюз. В страната са развити селското стопанство, туризмът, леката промишленост. Флотът наброява 4000 кораба, а страната произвежда леки автомобили, електроника и оръжие. Гърците са любезни и горди със страната си хора. Изглежда, че на такава държава всичко трябва да й е наред. Но не е. Проста сметка показва, че според държавния дълг всеки грък - от пеленачето до 100-годишния старец, дължи по 31 000 евро! А според фактическия дълг същият среден грък дължи по 49 000 евро. Такъв чудовищен дълг Гърция няма намерение да връща. А и да има, не би могла. Такъв дълг
може да го изчисти само инфлацията
Когато държавният дълг на една страна надвиши годишния й брутен продукт, този дълг не може да се върне, а и никой не се опитва. Не го ли знаят това умните мъже и жени, които управляват глобалния свят и неговите сбъркани глобални финанси? Ако не го знаят, значи не заслужават да управляват. А ако го знаят, значи имат причина да се държат по този безумен начин. Защото няма друго определение за един свят, в който едни хора печатат пари и си живеят славно, а други бачкат като роби в Древен Египет.
Според легендата при своя пети подвиг митичният герой Херкулес почистил за един ден оборите на царя на Елида, мързеливия Авгий, който имал огромни стада, но 30 години отлагал чистенето им. Херкулес пробил дупки в стените на оборите и пуснал вътре реките Алфей и Пеней, които свършили работата. Вероятно политическите и финансовите властелини на света се надяват, че една висока контролирана инфлация ще изчисти световните финансови авгиеви обори, които (какво съвпадение!) през последните 30 години се затлачиха така, че
никой не знае как да ги почисти
Знае се обаче, че почистването им по метода на Херкулес ще доведе до крах. Защото високата контролирана инфлация е неустойчив процес. Който или се търкулва към стагнация и дефлация, или (което днес е най-вероятно) избива в хиперинфлация. Впрочем това, последното може и да не е толкова лошо.
На този фон вълненията в Гърция са за едни реформи, които би трябвало да налеят в хазната някакви жалки 30 милиарда евро, и то за цели три години! Тези 30 милиарда са 5-6% от общия дълг на страната. За какво изобщо говорим? Докато Гърция ги спестява тези 30 милиарда (не че ще го направи, разбира се), тя ще трябва да получи поне още 250 милиарда евро заеми за тези три години, за да плаща заплати и пенсии. Така след три години, след драстични икономии, улични сражения, разрушена инфраструктура и попилян туризъм страната ще дължи вече почти 800 милиарда евро.
Това е за Гърция. Но поне още 4-5 държави в Европейския съюз са на това дередже, че и по-зле. Ясно е, че безумието с дълговете трябва да спре. Защото няма вечен финансов двигател, както няма и физически вечен двигател. Но докато на опитите да се конструира вечен двигател се гледа с лека ирония (макар да има вечен двигател според една космологична хипотеза), то на конструкторите на вечен финансов двигател трябва да им се намери друга работа, с по-ниска степен на обществена опасност.
Има един въпрос, който войната за Гърция поставя. Той е стар, но вече не можем да бавим отговора. След като няколко държави от Европейския съюз са във фактически фалит, след като дълговата и финансовата криза в САЩ е даже още по-жестока (фактът, че американският долар е световна валута, допълнително влошава нещата), след като японският дълг е два пъти по-голям от японския брутен продукт, също като в Гърция, след като локомотивът на Европа – Германия, също има огромен дълг, след като всички големи държави без Китай имат дългове, то какво всъщност се случва? Коя е тази митична сила, на която всички уж дължат пари?
Митичната сила е тайнственият инвеститор
Това е съществото, на което светът целокупно му дължи някъде между 400 и 700 трилиона долара (или евро, все едно). А иначе числото 700 трилиона се записва като 700 000 000 000 000. А може и повече да са трилионите на съществото, което е без всякакво значение – това им е хубавото на многото нули, че човек може да си ги добавя и задрасква без особени последствия. Тези трилиони са виртуални. Те даже не са на хартия, а са във вид на магнитни и оптични смущения върху някакви технически носители. Тайнственият инвеститор (малка част от който може би е самият уважаем читател на тази статия) си мисли, че има някакви пари. И докато само си мисли така или пък си купува дребни неща, той има основание да се смята за богат. Когато обаче усети, че хиперинфлацията дебне зад ъгъла, тайнственото същество ще опита да си купи нещо по-едро, примерно за стотина трилиона. Тогава ще разбере, че парите му са виртуални. И ще види, че хиперинфлацията вече не дебне зад ъгъла, а го връхлита като експресен влак.
Битката за Гърция е началото, ще я последват битки в другите фалирали държави от Европейския съюз. Без да го осъзнават, хората там се бият и ще се бият не заради смешните милиарди, които правителствата им ще спестят през близките години. Хората преди, сега и в бъдеще ще се борят срещу загубата на престиж и на статут. И това е голямото предизвикателство пред уж умните мъже и жени, които ни управляват. .
Управляващите да обяснят истината
Управляващите трябва да обяснят на народите си каква е истината. А тя е проста. И не е само в това, че ако си ял и пил, трябва да си платиш сметката. А е и в това, че каквото и да е било миналото, днес сме на трапеза, която няма с какво да напълним, не и с това, на което сме свикнали. Освен това много станахме. Днес хората в “златния милиард” (Европа, Северна Америка и част от Далечния изток) се бунтуват, но това е бунт на ситите, които се борят не за хляб, а срещу загуба на статут. Когато гладните 6 милиарда се разбунтуват, тогава ще е страшното. Дори ако днес предприемем всички възможни мерки, пак може да не избегнем опустошителния поход на гладните. Ако обаче продължим да седим и чакаме да видим какво ще се случи, то няма да е добро. Дано битката за Гърция ни отвори очите. ''
