Лице на заем. И едно бебе трополи по стълбата надолу.
У нас целият преход е „лице на заем”. Лягаш с Бойко Борисов, събуждаш се с Алексей Петров. Закусваш с Костов, вечеряш с Доган. Боршът готви Станишев. А запържва – Първанов.Всички те дори не се свенят нагло да демонстрират, че ни връткат, че ни прецакват, че се гаврят с и без това генетично увреденото ни търпение.Държавата е потънала в бедност и униние.Двама души обаче продължават да си въобразяват, че същата тази държава се върти около к...а им.
Недосегаемите.
Добрият Елиът Нес и Лошият Ал Капоне.
И една култова сцена с онази количка с бебето, която зловещо трополи надолу по стълбището, надолу...
У нас няма Елиът Нес. Има лице на заем.
Няма и Ал Капоне. В краен случай едните правят Face/Off на парите си чрез тъщи, тъстове и шуролинки, а другите – чрез жените, с които живеят.
В България това е правилото на улицата – приживе всички фирми и мангизи - на „веселите вдовици”.
Във филма „Лице на заем” единият за да залови другия трябва да се превърне в него. В България няма нужда от такъв напън, те са едно и също.
У нас целият преход е „лице на заем”. Лягаш с Бойко Борисов, събуждаш се с Алексей Петров. Закусваш с Костов, вечеряш с Доган. Боршът готви Станишев. А запържва – Първанов.
Всички те дори не се свенят нагло да демонстрират, че ни връткат, че ни прецакват, че се гаврят с и без това генетично увреденото ни търпение.
Държавата е потънала в бедност и униние.
Двама души обаче продължават да си въобразяват, че същата тази държава се върти около к...а им.
Единият слага маската на другия и говори за себе си в трето лице. И се фука, че му пишел есмеси, дето „и вие не пишете на жените си”.
Възможно ли е да има скрит хомосексуализъм?
Другият лежерно и снизходително обяснява как нямал тъща. Като че ли това е имало някакво значение за Славчо Христов, СИБанк, или СИК. Другият нямал пък нищо общо с бизнеса, той бил единствено консултант. Като че ли това има значение за всички онези, които знаят кой всъщност командва парада в Левинс и так дале.
И двамата имат вестници. Жълти, и не само. Единият изпълнява заповедите на чорбаджията с маската, другият – контрира на следващия ден по заповед на своята Щука.
Нито единият е Елиът Нес, нито другият е Ал Капоне.
Двамата са селски бабаити, по волята на съдбата, поставени в ситуация да разиграват „лошия мат’риал” като панаирджийска мечка.
Единият е на власт.
Другият напира да идва да ни оправя.
Хвани единият, блъсни другия.
Докато двамата си менкат лицата на заем, едно бебе трополи по стълбата надолу.
Един вътрешен министър вместо да се смири пред тайнството на живота, се разнася като пинокио по подбрани телевизии за да прави пиар с детето си. Колко човешко и състрадателно – и той е човек, след всичките помии, излети върху него...
Този трети употребява сто пъти думата „готин” като висша форма на щастие и го прави пред жената на тамадата на кръга „Котараците”, в момента, явяваща се като телевизионна водеща.
Веселин Маринов пее любимата песен на семейството. Бебето дори не плаче.
Министърът пожелава Котарака да го последва в правенето на бебета. Така да се каже да се умножават котарачетата по родните ни земи.
Народът на това място трие тайничко сълзите си на умиление.
А количката с бебето трополи надолу по Стълбата...
Станишев и той се заглеждал по памперсите и четял книги за бременни жени.
На мода днес са бебетата, които татковците по циничен начин позволяват да нахлуват в мръсната игра на политиката в България, наречена „лице на заем”.
Вероятно предстои и Яне да дундурлика телевизионно бебе. Предстои всички обратни в държавага, петимни за власт, да се оженят.
През това време този убийствено и презрително търпелив народ псува, гладува и пие.
Утре пак ще избере някой с лице на заем.
Нищо чудно да избере тракторист и само след два месеца да реве за пожарникаря.
В тази държава дори и Недосегаемите ни не са Недосегаеми. Защото от ареста стават политици.
Елиът Нес не си разнасяше бебето по телевизиите. Защото, когато се бориш против мафията нямаш време да ходиш от телевизия в телевизия за да обясняваш колко ти е готино семейството. Шербетен пиар, който граничи с безумието.
Лица на заем.
Без нито една автентична гримаса на болка.
Лица, които предстои да избираме отново.
Защото толкова можем.
Толкова сме дорасли.
Толкова ни е чипа.
ТЕ всичките знаят това.
И за пореден път готвят ремикса – половината да ни купят, на другата половина да го зачукат.
Този път с повече режисирани бебета.
Afera.bg
