Автор Тема: Политика  (Прочетена 245855 пъти)

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Политика
« Отговор #870 -: 18 Май, 2011, 20:32:47 »
0
Кратка квантова теория за котките
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/05/18/1091822_kratka_kvantova_teoriia_za_kotkite/

Цитат
"През 2011 г. професионалната реализация и семейните причини намаляват като мотив за емиграция, което означава, че вероятно хората са изгубили илюзиите си. Половината от участвалите в анкетата са дали отговор, че вече просто не желаят да живеят в България. Това са 200 000 души."
От проучване на Института за икономически изследвания при БАН

Слагаш котката в кутия и плътно затваряш капака. Вътре има механизъм, който съдържа радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Вероятността ядрото да се разпадне за един час е 50 на 50. Ако се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Обратното – ако не се разпадне, след един час изваждаш котката жива.

През 1933 г. физикът Ервин Шрьодингер ще получи Нобелова награда за уравнението си


, но ще бъде запомнен най-вече с мисловния си експеримент по квантова механика, наречен "Котката на Шрьодингер" (1935). С него той дава пример за суперпозиция, или смесване на две състояния.

През онзи един час, обяснява физикът, е толкова възможно ядрото да се е разпаднало, колкото е възможно и да не се е разпаднало.

Едва когато кутията бъде отворена можем да видим какво се е случило в действителност. До този момент обаче ние мислим за котката като за живо-мъртва.
"А може ли котката да избяга?" – попитал студент на Шрьодингер от университета в Грац.
"Може, – отговорил физикът – но преди да е влязла в кутията"...

Квантовата теория – ще обясни 20 години по-късно на своите студенти в Принстън друг физик, Хю Еверет - е приложима не само в света на атомите, но и към всяко нещо в макрокосмоса на всекидневието ни. Възможно е, казва още той, да съществуват паралелни светове и съвместими истории:

"Когато отворим кутията, вселената се разделя на две отделни вселени. В едната наблюдателят ще гледа в кутия с мъртва котка, а в другата – в кутия с жива котка."
"Тоест става дума за една и съща кутия и една и съща котка?" – попитал някой плахо.
"Абсолютно!" – отвърнал уверено Еверет.

Повече от половин век по-късно физиците ще се захванат да изнамерят доказателства за съществуването на паралелни светове. Те ще създадат Голям адронен колайдер. Ще похарчат милиони евро и ще се бъхтят дни и нощи, за да потвърдят тази теория, без дори да предполагат, че тя вече е приведена на практика в... Малкия адронен колайдер.

Ето как:
Шефът на колайдера, който го управлява от близо две години, твърди, че в него се живее добре. "Той става от сън, реди бисери по телевизията, рита топка, ходи на фитнес, реже ленти, играе карти, забавлява се, нарежда, назидава, поучава, хвърка, изживявайки най-щастливото възможно детство." (по социолога Цветозар Томов). За този човек, следователно, в кутията мяучи жива котка.

Изведнъж обаче се оказва, че броят на хората, които искат да емигрират завинаги от колайдера, се е увеличил над три пъти при управлението на онзи реещ се из облаците началник. При това те искат да напуснат не по икономически причини, а защото в него ги е налегнало тежко чувство за безсмислица. За тези хора следователно котката е мъртва.

Двете вселени обаче се съвместяват в обща кутия, преди да се разделят, нали помните? А котката е само една и докато не повдигнем капака, е едновременно жива и мъртва. Да повторя и това: тя може да избяга, но преди да са я пъхнали при радиоактивното ядро, както казал Шрьодингер, добавяйки впрочем нещо особено важно: "Когато мислите по този експеримент, има опасност да се идентифицирате с котката. Не го правете! Вместо това си дайте сметка какво всъщност искате да постигнете."

Уви, нито Шрьодингер и Еверет познавали хората от Малкия адронен колайдер, нито хората от Малкия адронен колайдер познавали Шрьодингер и Еверет. По тази причина не само през последния час, но и през последните двайсет години в кутията онези хора правели все една и съща грешка: мислели се за котката.

Това означавало, че са хем живи, хем мъртви. Живи – защото ходели по улиците, отивали на работа, хвърляли някой и друг фас през прозореца, паркирали на тротоара. И мъртви – понеже не били в състояние да излъчат онази перспектива – плод на колективно усилие и енергия, която да ги накара да останат в колайдера.

В това време хиляди души от други кутии излизали на улицата, за да протестират. По-точно: за да покажат, че им пука за собствения им живот. Скандирали, пеели, подсвирквали с уста. Издигали плакати, че са тук, живи са и че онези "горе" трябва да се съобразят с присъствието им.
В Малкия адронен колайдер обаче 200 000 бълнували емиграция, докато дремуцали на дивана, а още поне три пъти по толкова били емигрирали във "Фейсбук", в ракията, в библиотеката, в чалгата, в депресията си...

"Познавах една жена, която гледаше писанката Мър. Каза ми, че експериментът с котката е отвратителен. "Защо да не е хамстер?" – попита ме."
На свой ред Хю Еверет разказал това на своите студенти в Принстън, за да онагледи едновременно липсата на воля и липсата на мислене.

"Котка, хамстер, опосум или катерица – това няма значение. Знам много синоними на думата "примирение", но те не засягат малките животни, а големите животни – хората."
После изброил синонимите:
Утешение.
Успокоение.
Забрава.
Облекчение.
Резигнация.
Утеха.
Смирение.
Покорство.
Търпение.
Разложение.
Смърт.

Послеслов:
Този текст представлява бълнуване в резултат от поглъщане на халюциногенна гъба. Той няма нищо общо с нашата действителност. Той няма нищо общо с изявленията на нашия министър-председател, нито с изявленията на нашия вътрешен министър, на нашия културен министър, на нашия регионален министър и т.н., и т.н.

Утре заминавам завинаги.


Надявам се авторката на горната статия да не заминава, щото държавата си е наша, а не на ББ, ЦЦ, Гоце, Румен Петков, Болен и Алексей.

koganev

  • Гост
Re: Политика
« Отговор #871 -: 19 Май, 2011, 12:28:05 »
0
Заминаването завинаги е за предпочитане пред стоенето заради едната собственост дърху т. нар. държава.
А и самото твърдение, че държавата е наша (без да се включвам в групата на собствениците!) може да бъде оспорено и много лесно оборено, ако под "наша" имаш предвид на населението, което я обитава. Всъщност аз не се сещам за нито един аргумент в полза на това, че държавата е наша (ваша)...  По-скоро всичките аргументи са в полза на обратното твърдение - ние (много ми се иска да се изключа от групата, но май няма да мога) сме на държавата.


gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Политика
« Отговор #872 -: 19 Май, 2011, 13:24:46 »
0
Това е проблемът - превърнати сме повече в поданици, вместо да сме граждани. От нас се изисква сляпо подчинение и ние го отдаваме. Като не ни изнася, се спасяваме поединично. Поне не трябва да преодоляваме кльона, а просто отиваме на Терминал 2...

Четох статията на Иво Инджев.http://ivo.bg/2011/05/18/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%85-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BC%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B8/

Втрещи ме следното:
 Точно два месеца издържа на поста си заместник-министърът на икономиката Марий Косев след като „освети” участието на всесилния в България руски олигарх Валентин Златев в преговорите за АЕЦ „Белене”. Това е същият Златев, чиято статия от руското списание „Полития” ( стр. 122, №3(17) Осень 2000) цитирам в книгата „Течна дружба” ( няма да намерите тази статия в интернет- има защо). В нея той се изявява като стратег-теоретик на руското влияние, налагано в чужбина и конкретно на Балканите чрез износа на газ и нефт, които в наши дни заменяли в това отношение съветските танкове!

След като този е способен да диктува политиката, надеждата, че нещата ще се променят към нещо добро е минимална. Вечно ще играем по нечия свирка - била тя руска, американска и др. силен на деня.

servel

  • Full Member
  • ***
  • Публикации: 161
  • Карма: +17/-2
  • Респект: +10
    • Профил
Re: Политика
« Отговор #873 -: 19 Май, 2011, 16:13:29 »
0
Видео споделяне / VBOX7



gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Политика
« Отговор #874 -: 20 Май, 2011, 13:35:43 »
0
провокация на Болен при джамията

Редакционен: Коалицията АД
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/05/19/1092578_redakcionen_koaliciiata_ad/

Цитат
"Вътрешно чувствам много големи съпротивителни сили за каква да е подкрепа за ГЕРБ на предстоящите избори", заяви възникналият отново в публичното пространство Ахмед Доган, който прогнозира загуба на ГЕРБ на президентските избори.

С разяснението "ако ГЕРБ загуби президентските избори, а това е почти сигурно, ще има предсрочни парламентарни избори, бъдете сигурни", той даде нишан на Борисов, че трябва да се постарае повече, ако иска да си осигури гласове от сейфа на ДПС. В България това е основната политическа надпревара - за електоралния джакпот от Доган. Разликата с тотото е, че "фишът" се плаща впоследствие - от данъкоплатците.

"Самата семантика на коалиция ГАД е пълно отрицание на такава възможност, звучи дори гадно", каза Доган по повод коментарите, че в последните дни в парламента се е сформирала нова коалиция от ГЕРБ, "Атака" и ДПС. Но мнозина вече описаха, включително и вътрешнопартийният му опонент Касим Дал, как с провокативните си изказвания в предизборни години Доган е насочвал гласуването не само на своите избиратели. Важно условие за това е наличието на сцената на "Атака" - нещо като коалицията АД.

През 2005 г. с "признанието" си за обръчите на ДПС Доган удари мощно рамо на Сидеров да влезе в парламента. На президентските през 2006 г. му "подаваше топката", за да стигне "патриотично" до балотаж, на който ужасеното от фашизоидната му реторика гражданство се втурна да преизбира Първанов като "европейска алтернатива".

На парламентарните през 2009 Доган акушира съживяването на увяхналата "Атака" и осигури възкачването на ГЕРБ със скандалната фраза, че той лично разпределял "порциите" във властта.

Целта и сега е същата - да се запази доминиращото от 2001 г. статукво дори ако сценарият е по-различен тактически. Според един от спряганите варианти "Атака" може да оттегли подкрепата си за ГЕРБ, а ядосаният от всеобщата неблагодарност премиер да обяви избори 3 в 1, т.е. и парламентарни. За Борисов ще е важно да си осигури президентския пост, а за всичко останало може отново да се погрижи Доган.

Разбира се, това може да е пълна измислица, но по-важният въпрос е друг - ще има ли изненадани ако не е?

dodo2

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3737
  • Карма: +191/-16
  • Респект: +310
    • Профил
Re: Политика
« Отговор #875 -: 20 Май, 2011, 18:39:17 »
0
Само да не стане 4 в 1 :) трите избора + банките

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Политика
« Отговор #876 -: 21 Май, 2011, 10:24:23 »
0
Много са плоски тия, ма матриалът явно е бая прост.

Статия от 19ти:

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=179728

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Политика
« Отговор #877 -: 25 Май, 2011, 22:46:48 »
0
Wikileaks: Бойко Борисов - мащабна контрабанда на амфетамини и зависимост от Лукойл
http://www.bivol.bg/wlborisov.html

Цитат
"Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа" - това е заключението на дипломатически доклад посветен на Бойко Борисов, изпратен от посланик Байърли на 9 май 2006 г. [06SOFIA647] [Превод на български] Докладът е със степен на конфиденциалност СЕКРЕТНО//НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ. Над тази степен са само грамите ТОП СЕКРЕТНО, с които Wikileaks не разполага.

Причините за класифицирането са с код 1.5 (b,d), което означава, че в доклада са използвани конфиденциални източници.

Грамата има и друга особеност. Тя е една от малкото в масива от 978 доклада от София, прегледани и одобрени едновременно от политическия съветник, военния съветник и съветника по сигурността на американското посолство, както и от посланик Байърли. Всички тези атрибути я превръщат в неоспорим и фундаментален документ, който разкрива образа на българския премиер в очите на водещата държава в света.

"Мръсотията"

Така е озаглавил Байърли раздела, резюмиращ криминалното минало на Бойко Борисов. По една случайност параграфът носи и "щастливия" номер 13, а в скобите след него е нивото на класификация, което никак не е случайно и отговаря на най-високото ниво на секретност за грамата SECRET//NOFORN:

"13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата")."

Tрафикът на метаамфетамини стана публична тема през пролетта на 2008 г, след прочутата среща на Румен Петков с Братя Галеви под шефството на Алексей Петров. Скандалът доведе до оставката на Петков. Месец по-късно, в началото на май 2008, бившият шеф на НСС ген. Атанас Атанасов хвърли бомба с твърдението, че фармацевтична компания в Дупница произвежда нелегално синтетична дрога, която се изнася за арабските страни, а приходите пълнят червените партийни каси. В Дупница е заводът "Актавис", собственост на исландския милиардер със спорна репутация Тор Бьорголфсон, който е и съдружник на Цветелина Бориславова в СИБАНК. Ген. Атанасов тогава заяви, че в МВР има данни за метамфетаминовия трафик, по които не се работи и обеща по-подробни разкрития "Когато му дойде времето".
Когато искат да омаловажат написаното от американските дипломати, засегнатите по рефлекс изтъкват, че става въпрос едва ли не за слухове, които просто са регистрирани от усърдни чиновници в посолството. Разбира се, това не е вярно, защото по тази абсурдна логика излиза, че информационната система на САЩ работи по слухове и клюки. Нескопосните опити да се омаловажи неудобната някому информация се превръщат в бумеранг с обратна сила. Пример за подобни трагикомични напъни бяха изявленията на бившия министър на МВР Румен Петков да квалифицира американските посланици с обидното определение "треторазрядни доносници", след като лъснаха на бял свят подробности за неговия морален облик.

В горната грама обаче имаме нещо много по-сериозно. Тя е колективен труд на почти целия дипломатически екип на посолството. Освен това за достоверността на информацията е посочен и конкретен източник, на който Байърли се е позовал. Това е загадъчното SIMO, което потвърждава "оперативните" данни за участието на Борисов в сериозни криминални структури и деяния.

Проверка, извършена в публикуваните до момента около 13000 грами в сайта на Wikileaks показа, че абревеатурата "SIMO" се споменава едва 4 пъти. От контекста на цитатите и съдържанието може да се направи предположение, че "SIMO" е американска държавна агенция, свързана със сигурността и информацията. В секретна грама от Буенос Айрес се споменава, че SIMO и DEA са представени в "правоохранителния комитет" към посолството, заедно с политическата, финансовата и правната служба на легацията [06BUENOSAIRES2590]

Вторият параграф от "Мръсотията" е специално посветен на връзките на Борисов с Валентин Златев, директор на "Лукойл България":

"14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България" Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл" в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда "танто-за-танто", публичните договорки на Борисов с „Лукойл" са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали."

Разследване на Биволъ хвърли светлина и върху друг епизод от съвместния бизнес на Борисов и Бориславова с фигури от престъпния свят като "Пашата", споменати в грамата. През март 1995 г. в Крайморие НСБОП разбива фабрика за нелегално производство на цигари, собственост на фирмата "Тео Интернационал", в която съдружници са Борисов, Бориславова, Румен Николов - "Пашата" и Ангел Бончев от Литекс. Разследването така и не довежда до обвинения. Борисов продава дяловете си в "Тео Интернационал" на Иво Каменов, един от съдружниците в групировката ТИМ, цитирана в американските грами като "изгряващата звезда на българската организирана престъпност". Източници на Биволъ информират, че тютюневите машини от Крайморие фиктивно са изнесени за Ливан преди години, с помощта на сирийски бизнесмен. В действителност те са били тайно преместени около голям град в Североизточна България и до момента продължават да произвеждат необезпокоявано нелегална продукция.



Валентин Златев е споменат и в известната грама за организираната престъпност в България на посланик Джеймс Пардю. "Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са подозирани в силни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност" - преценява Пардю през 2005 г.

От грамата се разбира също така, че Борисов твърде често се среща с представители на руското посолство, но избягва да афишира това, докато в същото време "често парадира с близките си връзки със службите за сигурност на Запад, включително и тези в САЩ." Ренгеновата психологическа снимка на особеностите, слабостите и качествата на бъдещия премиер е непогрешима:

"16 (S/NF) Егото на Борисов може да е най-силния ни лост за влияние върху него - той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ.", сочи анализа в доклада. Неформалният лидер на ГЕРБ съвсем директно се е пазарил с американците за политическа подкрепа на парламентарните избори, като благодарност за проамериканските си позиции. "Ще сваля правителството, след като се договорим за базите", бил предложеният директно бартер, който впечатлил американците.

Като пример за противоречивостта е посочено как от една страна Борисов обещава на САЩ пълна подкрепа за военните бази и участието ни в международните военни мисии, а от друга си позволявал да критикува демагогски публично проамериканската политика на БСП със следните думи: "Ирак (правителството) казаха, че ще изтеглят войските ни незабавно. Не ги изтеглиха, изпратиха още една бригада там. Те дадоха и бази на американците, без да поискат нищо в замяна."

Интересен е пасажът, в който Байърли докладва, че след писмено предупреждение от американска страна Борисов спрял веднага с подобна антиамериканска риторика. За да се направи на лоялен, той категорично обещал да унищожи партия АТАКА. Въпреки това новата политическа звезда на България си остава човек с "улично образование", твърде повърхностен и "с малък диапазон на внимание", което го кара да не се задържа дълго на една тема и да "крачи напред-назад из кабинета си, като тигър в клетка". Не е пропусната неговата особена чувствителност и непоносимост към всякакъв вид частна, или публична критика.

Една от основните егоцентрични слабости на премиера ни е да си прави реклама. Анализът в грамата дори издава негативна оценка. "Борисов безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да осигури благоприятно отразяване, върху което се базира имиджът му." Споменава се, че лично той е изградил стройна машина за ПР, която да гради публичния си образ. Български журналисти обаче не са спестили в частни разговори пред служители в посолството истината, че спрямо тях се прилага методът на "моркова и тоягата". Борисов или плащал в брой за да бъде хвален в медиите, или директно заплашвал непослушните.

Като цяло Бойко Борисов е оценен като вероятен политически лидер, който единствено може да разруши статуквото на Тройната коалиция. Според грамата обаче той остава "непредсказуема личност с необуздани политически амбиции."

Със сигурност американците не са забравили с кого си имат работа, защото изнесените данни са шокиращи за един премиер на европейска държава. Самият Борисов вероятно би искал някои подробности от биографията му, които са изследвани и са станали известни на тези кръгове да бъдат завинаги погребани в дипломатическите папки.

Батман на конец

Бойко Борисов не може да се похвали с монопол върху прозвището "Батман". В световните новини то вече беше присъдено на Путин от друга изтекла грама, оприличаваща руския премиер на "Батман", а президента Медведев на "Робин".

Колко е дълъг конецът с който е вързан българският "Батман"? И има пространство за маневриране извън треакторията между явните жестове към американците и тайните срещи с руската резидентура?

От една страна, САЩ очевидно разполагат със много сериозни компрометиращи данни за престъпна дейност на Борисов в миналото и умело експлоатират егото му, разчитайки на обещаната лоялност.

От друга страна личи, че премиерът силно зависи от "регента" Златев, който е избраник на руските "кукловоди". От дипломатическите доклади узнахме, че Борисов си е признал пред американците за заплахата на Путин да врътне кранчето на газа [09SOFIA561]. Но не се изключва възможността да има и персонални заплахи. Ако е вярно, че Златев е свързан с руската разведка излиза, че руските служби също са в течение на компрометиращите факти, които американците знаят за Борисов.

Показателен е драматичният обрат в отношението на Бойко Борисов към руските енергийни проекти у нас и най-вече към  АЕЦ "Белене". В преговорите изневиделица се включи като консултант на руската страна Валентин Златев, а позициите на проамериканските министри като Трайков и Младенов се разклатиха.

Идват драматични месеци, в които на България предстоят избори и съдбоносни решения, свързани с енергийната ни независимост от Русия. Има реален риск европейският цивилизационен избор на страната и защитата на националния ни интерес да бъдат сервирани на тепсия от един български Батман на по-старшия му руски брат.

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Политика
« Отговор #878 -: 26 Май, 2011, 22:21:14 »
0
Антиутопия в действие
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/05/26/1095776_antiutopiia_v_deistvie/

"Как да се отсее лъжата от истината? Може и да беше вярно, че сега обикновеният човек е по-добре материално, отколкото преди революцията. Единственото свидетелство за обратното бе немият протест в костите, инстинктивното усещане, че условията, в които живееш, са непоносими. Хрумна му, че най-характерното за сегашния живот са не неговата жестокост и несигурност, а безперспективността и безразличието."

Това си мисли Уинстън, докато от своя прозорец наблюдава сградата на Министерството на истината, върху чиято фасада са изписани трите лозунга на партията -
ВОЙНАТА Е МИР
СВОБОДАТА Е РОБСТВО
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА.

Като чиновник в архивния отдел на министерството задачата на Уинстън е да редактира статиите, които са станали неудобни за "следреволюционното" политическо статукво. От старите броеве на "Таймс" той изважда личностите, превърнали се в "неличности", и ги замества с нови герои.

С пренапечатването на архивите истинските хора постепенно изчезват, а на тяхно място се появяват въображаеми образи като смелчагата Огилви, проявил се в също толкова измислената война между "добрата" Океания и "недобрата" Евразия.

В един момент самият Уинстън се обърква

кое беше истина и кое е лъжа

С проблема за фалшифицирането като основа на принципа за контрола над действителността Джордж Оруел се занимава и в "Бележки за национализма" (май, 1945 г.). Национализмът е жажда за власт – казва той - която вирее благодарение на широк кръг от "врагове", създаващи усещане за несигурност, тревожност и страх. Повечето от тях са напълно измислени, но това няма значение, защото "националистът е способен да извърши крещящи несправедливости, започвайки непоклатимо да си вярва, че е прав"...

"А какво да кажем за пропагандата днес в глобализирания свят? Тя е заимствана от философията на непрекъснат страх и поддържане на дежурен враг" – ще се съгласи с него авторът на предговора към българското издание (2009 г.) на антиутопията "1984". В него той ще заключи, че идеята за тоталната власт не е изчезнала със Сталин и Хитлер, поради което гротеската (по собствения му израз) на Оруел е истина:

"А истината, освен че те прави свободен, винаги е актуална и нужна. Защото, който пренебрегва истината, един ден осъмва с Министерство на истината"...

Авторът на този предговор също казва истината. Нещо повече – като един от основните персонажи в гротеската, етикетирана като "преход", самият той олицетворява идеята за

тоталната власт, която се храни от всяването на фалшиви страхове

Влязъл в отредената му от задкулисието роля на нашенско Дуче, днес той извършва крещящи безобразия, разпалвайки изкуствена война между Океания и Евразия.
Познахте го, нали? Но за да се убедите в технологията по измислянето на Огилви, ще припомня неговите превъплъщения:

Първо беше седесар и главен редактор на "Демокрация", който пишеше, че "вече не може с пряка пропаганда, менторски и дидактично да се печелят читатели".

После бъдещият борец срещу мафията стана пресаташе на "Топенерджи". Тогава дружеството, създадено по идея на Андрей Луканов, беше в системата на "Мултигруп", а Илия Павлов още не бе написал фундаменталната си статия от 1995 г., в която призоваваше гущера да си откъсне опашката.
През 2001 г. се превърна в царист и се опита да оглави ямболската листа на НДСВ, но след като в крайна сметка отпадна, съвсем естествено се превърна в антицарист.

Междувременно написа статии и книги за "световния еврейски заговор" и направи заявка за самостоятелна политическа кариера.

Първият опит за скок беше през есента на 2003 г., когато се снима на плакати, от които гледаше мрачно под призива "Чистка!", докато се пробваше като кандидат за кмет на София от земеделската партия на Яне Янев (Яне Янев пък след две години стана коалиционен партньор на ОДС, после - съосновател на партия "Ред, законност, справедливост".)

 През април 2005 г. основа "Атака" (по името на Гьобелсовия вестник) и сформира едноименна коалиция с крайно левия Патриотичен съюз "Защита" и още по-левия кръг "Нова зора", навличайки черна кожена тужурка и усъвършенствайки нацисткия жест с високо изпружената ръка.
От лятото на 2009 г. се закле във вярност на (уж) дясноцентристката ГЕРБ и

близо две години кюта доста кротко в парламента

ако изключим случаите, в които напомняше за съществуването си чрез шумни провокации като идеята за референдум срещу новините на турски език и обявяването на датата на баташкото клане за Ден на геноцида над българския народ.

През всичките тези години нашият Огилви служеше тъкмо за фалшифицирането на същинския ни дневен ред. Като клонинг на статуквото, което се погрижи да му намери най-подходящата ниша (да, ниша, не поле) за изява, той подпомагаше политическата конюнктура в особено трудни за нея моменти.

Така например на изборите през 2005 г. контролирано обра протестния вот и имитира звучна плесница срещу "грухтящите прасета в парламента". Същевременно даде рамо на преялото с власт ДПС да подкара под строй ромите и традиционния си електорат срещу "етническата заплаха".

Още на следващата година мобилизира дори напълно отвратените гласоподаватели да се разходят до урните, за да попречат на "Фюрера" да стане президент, и така повече от очевидно улесни Георги Първанов в спечелването на втори мандат.

Сходен сценарий беше проигран и на изборите през 2009 г., когато ДПС му върна жеста с фразата на лидера си: "Аз разпределям порциите, аз съм властта." Точно тя трасира поредния възход на електорално оклюмалата се по него време "Атака" и придаде липсващата дотогава плътност на ГЕРБ като приемлива алтернатива на додеялата тройна коалиция....

Нарочно не изписвам името на Волен Сидеров. По този начин бих му придала важност, каквато той не притежава.

Сидеров е само машинката, чието копче се натиска

в определени моменти. Той наистина е "неизвестен извършител", както го нарече прокуратурата след погрома над софийската джамия. Сидеров е сред многото презрени слуги на тоталната власт, но власт, вече осъзнала своята слабост, неспособност и почти пълен фалит.

Забележете, че до този момент нашият Огилви беше радикален единствено на ниво реторика. Днес обаче пали мюсюлмански молитвени килимчета и се сбива в ефира на националното радио с бивш човек на Доган. Изглежда повече от истеричен. И ако допреди две години пинг-понгът с ДПС беше игра на фрази за взаимно преливане на енергия между скачени съдове, сега от хилките е възможно да се пролее и кръв.

Не вярвате?
ОК, познатият залп на Ахмед Доган, който на 19 май обяви от Джебел, че държавата не може да се управлява без ДПС, а ГЕРБ ще падне предсрочно от власт, получи подкрепа само ден по-късно. Тогава "Атака" заплаши, че ще мине в опозиция, а след това организира отвратителното зрелище пред софийската джамия.
ОК, това би могло да се приеме и за дежа вю.

ОК, неведнъж ГЕРБ и лично Бойко Борисов са давали поводи за подозрение, че между тях/него и ДПС е сключен пакт за ненападение, доколкото всички приказки за обръчите на Доган спихнаха, а контролираните от ДПС медии все още продължават да възхваляват правителството на ГЕРБ.
Но разлика между 2005 - 2009 и месец май 2011 все пак има. Не, тя е огромна!  Разликата е в истерията, която показва

отчаянието на статуквото да измисли поредната "алтернатива"

Само си представете:
ГЕРБ е пред фалит, а нищо друго не е хрумнало на демиурзите, за да го заместят.
Затова тоталната власт, тотално изпразнена от съдържание, тотално провалила се и тотално стремяща се към своето тотално продължение, ще съсипе всичко, за да остане - тотално безмилостна към всички ни.

Представете си я в момент, когато в Министерството на истината няма талантливи кадри като Уинстън, които да измислят Огилви.

Представете си още, че се е натрупала тежка умора да работиш в Министерството на истината, защото чувстваш "немия протест в костите, че условията, в които живееш, са непоносими"...

Искам да усетите тази тоталност. Искам да вдишате непоносимостта, която ви чака наесен. Искам да...
Но сега ми хрумна, че най-характерното за сегашния живот са не неговата жестокост и несигурност, а безперспективността и безразличието.

nachev

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1176
  • Карма: +80/-1
  • Респект: +179
    • Профил
Re: Политика
« Отговор #879 -: 27 Май, 2011, 11:53:39 »
0
Антиутопия в действие
 Единственото свидетелство за обратното бе немият протест в костите, инстинктивното усещане, че условията, в които живееш, са непоносими. Хрумна му, че най-характерното за сегашния живот са не неговата жестокост и несигурност, а безперспективността и безразличието."
Безпощадно.
Силен материал на Л. Русева.

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Политика
« Отговор #880 -: 29 Май, 2011, 20:53:36 »
0
Страхуваме се да сме свободни, свободни сме да се страхуваме
(или генеалогия на политическия страх)

http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=23436


"За мнозина изследователи на човека и на съвременността става все по-ясно съдбовното затруднение, пред което са изправени всички — фактът, че развитието на интелектуалните възможности на човека многократно надмина развитието на чувствата му. Човешкият мозък живее в двадесетия век. Сърцето на повечето хора обаче се намира още в каменната ера. Мнозинството от нашите съвременници не са достигнали зрелостта да бъдат независими, рационални, обективни. Те се нуждаят от митове и идоли, за да понесат истината, че трябва да разчитат само на себе си, че няма друг авторитет, който да дава смисъл на живота, освен самия човек. Той потиска ирационалните страсти на деструктивност, омраза, завист, мъст. Той се прекланя пред силата, парите, суверенната държава, нацията. Ценейки само на думи ученията на великите духовни водачи на човешкия род — Буда, пророците, Сократ, Исус, Мохамед, той е превърнал идеите им в джунгла от предразсъдъци и идолопоклонничество."
                Ерих Фром. "Бягство от свободата".

НЕ РЕПРЕСИЯТА ПОРАЖДА СТРАХ, А СТРАХЪТ ПОРАЖДА РЕПРЕСИЯ

Занимавам се със социологически изследвания. Обичайната методика при тях предвижда да се поканят за участие определен брой хора, които да споделят мнението си по конкретни въпроси. Тези хора се подбират така, че да възпроизведат структурните особености на едно по-широко множество, от което са подбрани – например всички пълнолетни българи.
Един от проблемите, с които човек се сблъсква при подобни изследвания, е, че не всички хора се съгласяват да участват, макар и в анонимна анкета. За мнението на отказалите да участват трябва да се съди от мнението на тези, които са се съгласили. Това крие рискове, защото няма достатъчно гаранции, че мненията на тези две групи са наистина сходни. Затова, когато процентът на отказалите стане доста висок (прието е да се смята, че е опасно той да надхвърли 30%), данните от изследването е възможно да се окажат компрометирани.
Обикновено при социологически изследвания у нас процентът на отказалите не надхвърля 30%. Но напоследък при изследвания на политическа тема (поне в рамките на собствения ми опит) този процент сравнително рязко се повиши и достигна 60% с тенденция да продължава да расте. При изследвания на други теми процентът на отказалите е 2-3 пъти по-нисък. Това ме кара да се отнасям скептично към резултатите от социологически изследвания на политическа тема в България, включително от изследвания, в чието провеждане съм участвал.
Не при всички, но при повече от половината от отказващите да бъдат интервюирани в социологическо изследване, причината е нежелание да се говори именно на политически теми. Зад това нежелание обикновено се крие страх от евентуални неприятности. А зад страха – недоверие към управляващите, достигнало до степен, при която възниква страх  от споделяне на мнението за тях.
Не обсъждам дали този страх е оправдан или не. Всъщност, в повечето случаи не е оправдан. Обсъждам съществуването му. Нарастването на отказите от участие в социологическо изследване на политическа тема е индикатор за репресивността на политическия режим. Ако съдим по него, сегашният режим в България е необичайно репресивен.

Как се изкривяват резултатите от изследвания с много откази? В полза на режима.

Подкрепата за него сред отказалите е в пъти по-ниска, отколкото сред приелите да участват в изследването. Така измереният резултат представя режима като много по-влиятелен, отколкото той всъщност е. Ако имаме стабилизирана диктатура, измерваната чрез социологически изследвания подкрепа за управляващите достига космически висоти, като може да доближи 100%. Затова тези изследователски методи са приложими само в демократични условия.
За пръв път след 1989 г. наблюдаваме този синдром в България. И забележете – той подхранва усещането за стабилност на управлението. Страхът да се критикуват властите в ситуацията на анонимно социологическо интервю е значително по-малък, отколкото при публични изказвания и действия. Така репресивният режим твори видимостта за собствената си популярност дори когато репресивността се проявява само на социалнопсихологическо равнище, като неясен страх от възможна репресия.
Значи репресията поражда страх? Не, това също е видимост. Ще се опитам да обясня защо мисля, че е обратното – страхът поражда репресия.
В "Бягство от свободата" Ерих Фром се опитва да обясни кое всъщност поражда страха от свободата. Чувството за несигурност. Битието на свободния човек е несигурно, непредвидимо, то твърде много зависи от собствените му действия. Свободата е несигурност, а несигурността е плашеща.
Почти всички опити за тотално подчиняване на големи, а и на малки групи хора се оказват успешни за някакъв период от време, когато създават чувство за сигурност, предвидимост на съществуването. И рухват много бързо, когато това чувство изчезне. Това е прекрасно изразено чрез думите на Ред от великолепния филм "Изкуплението Шоушенк": "Затворът е странно нещо. Отначало го мразиш, после свикваш с него. А като мине достатъчно време, ставаш зависим от него."
Да, репресията поражда страх. Но в несравнимо по-голяма степен страхът от свободата и личните, несподелими с никого отговорности, които тя поражда, ни тласка към това да искаме да сме зависими от справедлива и добра сила, осигуряваща уют в живота ни. Можем да мразим насилието и пак да се стремим да бъдем негови жертви. Не само прословутият Стокхолмски синдром е индикатор за подобна психологическа клопка.

Страхът от свободата е кодът,

чрез който, струва ми се, можем да се опитаме да прочетем непредубедено модерната ни политическа история и нейните странности, криволичещите пътеки, по които се движи българското политическо подсъзнателно. Можем да се опитаме и да разберем защо немалка част от българите подкрепят сегашния репресивен режим, който видимо посяга на елементарни човешки права и икономически свободи.
Някой беше казал, че капитализмът прави хората различно богати, а социализмът – еднакво бедни. Тази метафора добре онагледява и основното предимство, и основния недостатък на социализма – такъв, какъвто го помним. Сливането на всички власти в единен ред и одържавяването на икономиката неизбежно поражда икономическа неефективност и тя е основната причина за рухването на този обществен модел, господствал 45 години у нас. Това, че той е основан на насилие (защото иначе няма как да се постигне единен ред в едно общество), създава вътрешната логика на колективното съпротивление срещу него, нейната идеология, но не е причина за рухването му. Насилието при социалистическата система създаваше атомизирани дисидентски ядра, но не и мощна масова съпротива. Икономическата неефективност разложи тези режими от горе до долу. Човечеството върви, макар и криволичещо, от робство към свобода, не защото робството е непоносимо за повечето хора, а защото то не може да породи икономическата експанзия, характеризираща модерния капитализъм, основан в крайна сметка на индивидуалната свобода и икономическата предприемчивост. Без това базово предимство – създаване на икономически ефективно общество, позволяващо на повечето хора да живеят по-добре в материално отношение, присаждането на демокрация от западноевропейски тип лека-полека поражда масова обществена съпротива и неудовлетвореност в общества с ниска демократична култура. Такъв е и българският случай.
Причината за този ефект следва да се търси в нарастващата несигурност за утрешния ден, която е иманентна характеристика на една демокрация, защото е необходима за нейното успешно функциониране. Животът на обективно свободния човек е непрекъсната борба за по-добро съществуване, която при икономическа неефективност, съчетана с нарастваща диференциация, се превръща в борба за елементарно оцеляване. Увеличаващ се брой българи имат проблем днес да лекуват развалените си зъби, да нахранят с пълноценна храна децата си, да си позволят елементарни културни развлечения. Тези проблеми са истинските корени на носталгията по тоталитарните времена, в които имаше известна гарантираност на елементарните условия за възпроизводство на човешкия живот.
Нарастването на обективните условия за появата на политически режим, който все по-видимо и открито се стреми към възстановяване на някои елементи на тоталитарната система, все още се подценява при опитите да се предложат обяснителни схеми на неочаквано високата популярност на Борисов и ГЕРБ. Според мен работата не е просто в харизмата на Борисов и в примитивните очаквания на хората, че един милиционерски ред ще възстанови справедливостта в българското общество. Сегашният български премиер е естествено изграден продукт на тоталитарния ред. Дори биографичното пребиваване в ъндърграунда, създаден от демократичния хаос, е свързано с това, че хора като него нямаха друг начин да се адаптират към една социална промяна, внесена по същество отвън, която по принцип толерира разширяването на хоризонтите на свободното човешко съществуване. Охранителните структури на бишвия комунистически елит, както и слугинските привилегировани съсловия – разните му там милиционери, пожарникари, спортисти, доносници, че и военни – нямаха друга възможност нито други културни хоризонти да реорганизират живота си, освен като рекрутират кадрите на организираната престъпност в България. Изобщо не е случайно, че и днес сред тях можем да открием огромна маса бивши кадри на МВР и бивши спортисти. Образно казано,

през деветдесетте години в България предприемчивите инженери станаха таксиметрови шофьори, а предприемчивите милиционери и спортисти – бандити.

Кое накара обаче българите масово да гласуват за един такъв човек и неговата партия? Само омразата към бившите комунисти и недоволството от поредното правителство, затънало в далавери и корупция? Или пък чалгаджийската му харизма? Какво чудо накара толкова много хора да се доверят на един видимо примитивен човек? Защо са толкова вяли реакциите на засилващите се посегателства срещу граждански свободи, които характеризират политиката на този режим?
Струва ми се, че

Борисов е живо олицетворение на една утопия, която свързва в едно страха от свободата и страстта към нея.

Тя може да бъде изразена по следния парадоксален начин: да накажем господарите и да запазим (възстановим, възвърнем) господарския ред. Нейният литературен аналог е описан във "Фермата" на Оруел. Борисов е еманация на идеята да натирим и унижим онези, които 67 години управляват съдбините на страната, и в същото време да се върнем към онази сигурност и предвидимост на живота, която те ни осигуряваха. Агресията на Борисов спрямо бившите комунисти съединява образите на тоталитарните господари с успелите да ни надхитрят по време на демократичния преход техни деца. Възстановяването на комунистическото насилие, високомерие и арогантност, силовото обладаване на медиите, цензурата и тоталното подслушване припомнят за уюта на социалистическата зоологическа градина и ни отдалечават от капиталистическата джунгла, която ни плаши. Така страхът от свободата поражда засилваща се репресивност у един режим, който се мъчи да съхрани популярността си, създавайки същевременно условия, които обективно тласкат страната към пълна икономическа безпътица. На този фон отново на повърхността излизат идеологическите мантри на ранния комунизъм – богатството е порочно, предприемчивостта е спекулативна, знанието е реакционно, бъдещето е светло, врагът дебне.


В СЕГАШНАТА СИТУАЦИЯ МОРАЛНИЯТ И ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ИЗБОР СТАВАТ ВСЕ ПО-ТРУДНО РАЗЛИЧИМИ

Струва ми се, че днес в България в сравнително чист, дестилиран вид се изгражда моделът на една контрареформация, произтичаща от недотам сполучливия опит на бившите тоталитарни страни да се адаптират към западноевропейските политически и икономически практики. Със сигурност подобни процеси има и в другите европейски страни от бившия съветски блок, но у нас – и поради народопсихологически особености, и поради личните качества на сегашния ни фюрер – те изглеждат особено отчетливи.
Какъв тип съпротива пораждат и до какво ще доведе всичко това? Съвършено видимо е, че сегашната политическа ситуация в България е особено неприемлива за високообразованите групи в обществото и за дребното частно предприемачество.
Първото е добре известен ефект от механизмите, по които се заражда съпротива спрямо тоталитарните режими в Европа на ХХ век. Дисидентските ядра винаги имат по-големи шансове да се образуват около високообразовани групи. Те създават политически субкултури, почиващи в крайна сметка върху либерални идеи и идеализиращи свободата. Начинът, по който в такива групи се заражда и развива негодуванието срещу сегашния режим, също илюстрира неговата нарастваща репресивност. Дори хората, които практически се облагодетелстват и се опитват да се нагодят към официалната политическа линия, всъщност се отнасят опортюнистично към нея.

Режимът на Борисов е първият след 1989 г., който поражда дисидентски реакции в собствения смисъл на думата,

стигащи до създаването на алтернативна култура на възприемане на действителността.
Поради това, че този тип противници на режима не могат да бъдат напълно лишени от възможности за публична изява, дисидентското политическо говорене лека-полека се просмуква навсякъде. И за разлика от тоталитарните времена, то поражда контрасъпротива, която също получава легитимност чрез публичното пространство. Критиките срещу режима, основани на либерални ценности, са заглушавани и ще бъдат заглушавани от много по-мощната и по-близка до народната душа реакция на тези, които се страхуват от свободата във всичките й форми. На базата на дисидентското либерално говорене не могат да възникнат мощни обществени движения, видимият ефект е и ще бъде в маргинализацията на образованите съсловия и в затруднения им достъп до властови позиции. Но все пак именно негативизмът на образованите съсловия създава онзи политически резерв, който ще излезе на светло, ако и когато сегашният режим рухне.

По-сериозна опасност за режима е кризата на доверие в дребното частно предприемачество.

Ако има нещо, което все пак сравнително устойчиво се развиваше през последните 20 години в България, това е постепенното разширяване на възможностите човек да се справи с проблемите на икономическото си всекидневие чрез някакви активности, които само много условно могат да бъдат наречени частен бизнес. От времената на "Магурата" доскоро захващането с дребна търговия на черно или на светло, кафененца с 2-3 маси, кръчмички, улични продажби, гаражни магазинчета, малки фондацийки, строителни фирмички, имащи съдбата на вечни подизпълнители и какво ли не още, даваха възможност на стотици хиляди хора сравнително успешно да постигат стандарт, съответстващ поне на онзи, който е достижим със средно платена наемна работа. Тази икономическа активност много често се развиваше на границата със сенчестата страна на икономиката, имаше периоди на възходи – например по време на югоембаргото, и падения – например при въвеждането на касовите апарати от правителството на Костов, но така или иначе поддържаше съществуването на много хора.
Защо сегашният режим я смачква? Преди всичко защото условията за нейното възпроизводство са пряко противоположни на степента на репресивност на режима. Засилва се монополизацията на основните икономически сфери, изчезва своеобразният корупционен демократизъм, съпътствал българския преход, и се заменя с централизирано източване на държавните пари, в условията на икономическа стагнация липсва каквато и да е политика за подпомагане на дребната частна инициатива.
Проблемът не е толкова икономически, колкото социален. Частната инициатива от този тип е незаконно дете на демократизацията на икономическите отношения. Тя естествено би се стабилизирала и укрепнала, ако има траен икономически растеж, като редом с това постепенно би навлязла изцяло в светлия икономически сектор. Бързото й ликвидиране би оставило твърде много хора без видими перспективи за адаптация, особено в условията на икономическа криза. Тези хора имат по-висок потенциал да се самоорганизират и да оказват политическа съпротива. Организации от типа на "Сила" демонстрират именно това.
Възможно ли е обаче двете потенциални протестни сили в българското общество, които са в състояние да преодолеят страха от свободата, да изградят общо съпротивително движение срещу един репресивен режим? Не зная, те са твърде различни. Едно е свободата да е ценност, друго е да е потребност, често неосъзната, в борбата за оцеляване.
Това, което може да обедини хората, неприемащи регреса към тоталитаризъм, който изживява в момента българското общество, е моралната непоносимост. Несвободата може да бъде уютна, но никога достойна. Всъщност, унижаването на човешкото достойнство е неизбежна последица от действията на един репресивен режим. От една степен на репресивност нагоре удържането на елементарното човешко достойнство се превръща в своеобразен героизъм. Властовият произвол превръща живота на хората в низ от унизителни преживявания, което на свой ред предизвиква нарастваща непоносимост към властите. Това е пътечката, по която изчезва социалнопсихологическата привързаност към режима на Борисов.
Но този процес не е еднозначен. Репресията и насажда страх, и стимулира страха. Объркването, породено от загубата на очевидни житейски ориентири, подхранва надеждите, че свободата си струва да бъде жертвана заради реда и предвидимостта, а униженията, на които ни подлага редът, могат да бъдат приети като неприятен, но страничен ефект. Във водовъртежа на подобни страсти и очаквания българите ще определят своето отношение към сегашната власт на изборите наесен.
Всъщност

сегашното управление е тест за моралната устойчивост на българския народ в най-елементарния смисъл на тази дума.

Ще се окажат ли преобладаващ брой хората, които биха избили децата си, жените си и себе си, за да съхранят достойнството си, когато нямат шанс за оцеляване, както се е случило в Перущица в далечната 1876 г.? Или ще бъдат повече онези, които примирено ще положат главите си на дръвника, както се е случило в съседния Батак през същата 1876 г.? Симптоматично е, че съвсем наскоро българската църква канонизира именно баташките жертви, а не перущенските самоубийци.
Не, не мисля, че сме изправени пред толкова тежък екзистенциален избор както жертвите на Априлското въстание. Но мисля, че

за да може да бъде свободно едно общество, трябва да може да преодолява страха от свободата.

В противен случай то е непригодно да се самоуправлява демократично. Ние или ще продължаваме да емигрираме при първа възможност, или ще се научим да възлагаме отговорността да ни управляват на тези, които са способни да го правят демократично.                   
За да има смисъл да говорим за обществен морал, за да може моралът в някаква степен да е регулатор на политическите процеси в нашето общество, трябва да има неща, които не сме в състояние да допуснем дори с риск да загубим живота си. А за да бъдем в състояние да правим такъв избор, трябва да си даваме сметка, че животът е временно благо и е много по-пълноценен, когато го живеем без страх. Страхът е привилегия на безсмъртните. Смъртните няма от какво да се страхуват.

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Политика
« Отговор #881 -: 30 Май, 2011, 09:37:58 »
0
едно по-старо, след митинга на БСП през март:

http://www.dialozi.com/index.php?option=com_k2&view=itemlist&task=user&id=75%3A%D1%86%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2&Itemid=203&limitstart=9

Цитат
120 години самота или пролетта на тяхното недоволство
Неделя, 27 Март 2011 14:27    Публикувана във Позиция
“Моля транспарантите на Ве Ме Зе Сопот! Минете вдясно към Партийния дом!” Транспарантите, на които пише кратко и отривисто: “Стратегията на ГЕРБ за приватизация на ВМЗ-Сопот – СОЦИАЛНА КАТАСТРОФА”, послушно се преместват вляво. Сградата, на която викат “партиен дом” (да обясня за по-младите) е тази, на която пише “Народно събрание”. Но хората на площада си я знаят като “партиен дом”, сигурно и на площада му викат “9 септември”. Изобщо, всичко е толкова автентично, че ми липсва само Мавзолея с Мумията пред градинката и доброжелателното махане с ръце на партийните велможи.

Гледам протестния митинг или каквото е там на БСП и други по Канал 3. Още не е започнал, само се нареждат както трябва. Червените знамена и транспарантите се люшкат – едни вляво, други вдясно, за да се открие видимост към импровизираната трибуна. Камерата се плъзга отгоре върху главите на протестиращите – същите бели глави, които помня от толкова много време – и моята вече е такава. Улавям се да мисля – дали не живеем в някаква ендемична зона, в която гените на стареенето карат телата ни да отделят токсини, предизвикващи необяснима любов към бивши комунисти? Или работата е обяснима само с вечния незавършен флирт на тази партия с пенсионерите?

Както и да е. Трибуната вече се вижда. Вижда се и един голяяям червен картон, леко килнат вляво, нарисуван зад нея. Явно за управляващите. Даже си го и пише. Една от особеностите на нашия политически живот са футболните метафори. Колкото по-малко футбол – толкова повече метафори в политиката. Даже се обзаведохме с премиер, чиято жизнедейност е една футболна метафора.

Пенсионерските редици се сгъстяват. Време е за музиката: “Родино моя, Родино свята, Българийо, прости ми ти…” .

Жена ми влиза в стаята. Опитвам се да я накарам да погледа, за да коментираме заедно. “Ооо, не мога. Обръщат ми се червата. Всички антикомунизми ми излизат наяве” – казва тя и излиза.

От трибуната вече звучи Химна. Когато бяха малки, децата ми бяха приучени да стоят прави и мирно, докато слушат химна. Много обичаха тази игра. Чуеха ли първите звуци на “Мила Родино”, се чуваше едно “Хииимнааа” и след 2-3 секунди запъхтени се подреждаха като аптекарски шишета на метър от телевизора. Възрастните също не можехме да избягаме от изтезанието. Трябваше да се подредим зад тях по същия начин. Но сега децата ми са големи и ги няма. Затова мога да слушам седнал без това да е особено непедагогично.

Водещият започна: “Днес е началото на пролетта на нашето недоволство”. След Химна, и Стайнбек вече е вкаран в употреба. Да видим нататък.

Нататък следва “Оставка!” Тълпата обаче реагира вяло “Оос-таав-каа”. Явно не са загрели. Аз пък си спомням една гротескна сцена от буйната 90-та година, когато ги подканваха да викат “Много сме! Силни сме!”, но се получаваше някак немощно и разредено. Това амбицира групата заядливи седесарчета, гледащи сеир зад полицейския кордон, и едно мощно “Хайде баби пиш!” заглуши хилавата митингова истерия.

20 години по-късно бабите са в пролетта на своето поредно недоволство. А къде ли са заядливите седесарчета?

Почват да се изреждат ораторите. Рефренът “Оставка!” става по-силен след всяко ораторско подканване, но аз чакам момента, в който тълпата спонтанно и без подканване ще го подеме. И го дочаквам, когато поредния оратор подкарва здравеопазването. Той говори мнооого учено:

“Здравният министър се вдъхновява от Брауновото движение на частиците…” “Ос-тав-ка!” – нестройно, но спонтанно го прекъсва тълпата.

Това ме потиска. Мисля си: Боже мой, не мога да схвана дълбокия политически смисъл на тази констатация, а белите глави на площада не само веднага го схванаха, но се и повъзбудиха и поразкрещяха. Тъп съм и не го разбирам това. Докато им говореше за откраднатите от Здравната каса пари, повишените такси за пенсионерите и безобразията в спешната помощ слушаха без да крещят. Но това, че здравният министър се вдъхновява от Брауновото движение на частиците не можаха да изтърпят.

Честно казано, аз съм толкова тъп, че изобщо не мога да разбера какво вдъхновяващо има в Брауновото движение на частиците, нито пък как червените са разкрили срамната тайна на министър Константинов. Докато се мъча да  разбера, тълпата се възбужда от следващия бисер на оратора: “Протестираме, защото ситуацията води до човешки загуби!”

След малко ситуацията на площада наистина заплашва да доведе до човешки загуби. Поредното “Другарки и другари” е секнато от притеснен призив: “Бързо линейка тука! Бързо линейка вдясно от трибуната! Веднага!”.

Линейката наистина се появява веднага, напук на кризата в здравеопазването. Виковете “Оставка!” – малко по-късно. А следващите оратори обясняват защо именно БСП трябва да иска оставката на правителството. Защото ИМА алтернативата! И тази алтернатива се нарича БСП! Беее-Сеее-Пеее! Ние сме единствената сериозна политическа партия…

Усещам – за първи път в живота си – топла вълна на обич и преклонение към Оня, дето ме кара да си садя картофите сам. Да си ми жив и здрав, бате Бойко, Вожде мой! Ще те обичам до следващия път, когато ти видя физиономията и даже малко след това! Извинявай за всички минали, настоящи и бъдещи случаи, в които ще се мъча да обяснявам какво недоразумение си ти самия.

Вместо физиономията на бате Бойко, на екрана се появява физиономията на любимия му враг. Поантата на митинга – говори Сергей Станишев.  Не мога да не призная – видимо по-цивилизован и реформиран от преждеговорившите. Вместо “другарки и другари” – “скъпи приятели”.

Не може обаче да продължи, защото човешките загуби нарастват – този път от другата страна на трибуната. Нова линейка и кратко суетене около нея. И тя идва веднага.

След малко: “Всичко е под контрол – продължава Лидерът. – Лекарите помагат на човека, на който му е призляло малко.”

В това време при мен влиза синът ми, който кара 19. Заслушва се. Издържа около минута, в която Станишев прави политическа оценка на сегашната власт. Някъде там, където вождът на червените произнася заклинанието “Името на кризата е ГЕРБ”, тийнейджърът прави първото си политическо изказване: “Възползват се от положението и от управлението на тъпаците от ГЕРБ. Не мога да ги търпя и тия кретени.”

Излиза, а аз, дъртака, продължавам да гледам. Какво ли наистина чака една страна, в която 19-годишните смятат за тъпаци и кретени тези, които се мъчат да дисквалифицират всички други от състезанието за властта? И успяват. Какво ги чака 19-годишните е ясно – далека чужбина, ако успеят. Ако не – ще остаряват бавно на всеки километър. А когато разберат с какво възхищението от Брауновото движение на частиците съсипва здравеопазването, ще припадат по площадите, вместени между бившите партийни домове и изчезналите мумии.

Тъпаци и кретени ли? На 19 може да се мисли и така. А после все ще дойде мигът, в който да се замислиш на вълната на какво, по дяволите, народно въодушевление се редуват във властта тъпаците и кретените.

Докато си мисля тези глупости, червеният лидер е стигнал до философските обобщения. Цитира Ред от великолепния филм “Изкуплението Шоушенк”: “Страхът може да те затвори. Надеждата може да те освободи.” И продължава с политическите заклинания: “Ние знаем и нашите стари грешки и сме си извлекли поуки от тях.”

Е, това вече ме вади от равновесие. Не заради грешките и поуките. Те винаги знаят старите си грешки и винаги си извличат поуките от тях след поредното им повторение. Не и заради това, че традиционната им най-стара грешка е да се мъчат с променлив успех да превръщат родината ми в Шоушенк. И не само нея – да довеждат беловласите си привърженици до онова състояние, което същият този Ред описва в същия този филм така: “Затворът е странно нещо. Отначало го мразиш, после свикваш с него. А като мине достатъчно време, ставаш зависим от него.”

Не заради това. А защото не им стигна реминисценцията за Партийния дом, двете линейки и гаврата със Стайнбек в пошлия им митинг, та трябваше накрая лидерът им да се изгаври и с прекрасната екранизация на шедьовъра на Стивън Кинг. Когато държахте властта здраво, уважаеми реформирани и модерни леви и много бивши комунисти, ние поне си имахме книгите, с които по незнайни пътища се снабдявахме. Книгите, които такива като вас умеят само да горят, не да четат. Забравете метафорите от тях. Имате си класици, които да цитирате. Да не им припомням имената. Цитирайте си тях пред припадащите ви привърженици – 120 години сте го правили, да сте живи и здрави да го правите още 120. Но не ставайте прекалено модерни, моооля ви.

Митингът свършва. От трибуната – последната песен: “Боят настана, тупат сърца ни…”. Дано не тупат прекалено силно, че здравеопазването наистина е зле и нищо чудно линейките да свършат.

Е, сега е момента да ме интервюират от НЦИОМ. Напълно обработен съм да гласувам за ГЕРБ, поне докато видя физиономията на оня с картофите на някой друг канал.

Но вместо него виждам синът ми, който си търси шалчето с националния трикольор. Ще ходи на мача с швейцарците. Притеснен и възбуден е, защото не може да намери шалчето. Радвам му се и си припомням последните думи на Ред от онзи знаменит филм: “Такава възбуда може да изпитва само свободният човек в началото на дълго пътуване, чиито край е неизвестен.”

Какво ли всъщност искам? Може би само това синът ми да си намери шалчето и да си го пази, където и да го запилее живота.



nachev

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1176
  • Карма: +80/-1
  • Респект: +179
    • Профил
Re: Политика
« Отговор #882 -: 30 Май, 2011, 10:54:00 »
0
Страхуваме се да сме свободни, свободни сме да се страхуваме
(или генеалогия на политическия страх)

 *clap*
Снощи го изчетох, днес пак.
Благодаря! Не смея да го коментирам и въобще може и да не събера кураж.
Драма!

gogolcho

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1453
  • Карма: +67/-11
  • Респект: +131
    • Профил
Re: Политика
« Отговор #883 -: 31 Май, 2011, 09:44:36 »
0
Снощи го изчетох, днес пак.
Благодаря! Не смея да го коментирам и въобще може и да не събера кураж.
Драма!


Начев, няма за какво да ми благодариш. Благодарностите заслужава изцяло Цветозар Томов - тази му статия е особено силна. Пълна пародия е как ББ разчита на антикомунистическа реторика през деня, а вечерта тича да се отчита на ВЗ. Еднакво ме притесняват налагания модел в БГ, както и изпълнителите по веригата - в повечето случаи нискограмотни послушковци. Когато вместо личности се назначават такива, държавната машина може да се завърти по един убийствен за гражданите начин и най-често се завърта...

Пореден пример от вчера (нали Джим обича примерите), който много добре се вписва в статията на Томов:

Семейна приятелка на Цветанов оглави Софийския градски съд
http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=23451

Цитат
Скандални изказвания и безпринципен вот белязаха избора на председател на Софийския градски съд (СГС). Висшият съдебен съвет (ВСС) днес одобри семейната приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов - Владимира Янева за шеф на СГС. Тя има едва осем години съдийски стаж, от които четири е била по майчинство.

Кандидатите бяха четирима – Янева, и.ф. председателят на СГС Величка Цанова, съдиите Десислав Любомиров и Мария Вранеску. При първото гласуване Янева събра 12 гласа, Цанова – девет, Любомиров – два, а Вранеску ни един. След проведения балотаж за Янева гласуваха 18 души, а за Цанова – петима. Четиримата, подкрепили първоначално шефката на Наказателното отделение на СГС, обърнаха на 180 градуса своите предпочитания и гласуваха за семейната приятелка на Цветанов. Те или не знаят за какво и кого гласуват или са видели "накъде духа вятърът" и са решили да играят с победителя. Какви принципи и идеи защитават, явно не ги интересуват. Над тези неща са.

Заседанието на ВСС започна с изслушване на четиримата кандидати по азбучен ред. Величка Цанова разказа какво е свършено до момента в Наказателното отделение под нейно ръководство, какво се направи в СГС докато е била и.ф. председател, какви са проблемите и какви мерки ще предприеме, ако бъде избрана. Наблегна основно на повишаване на квалификацията на съдиите, подобряване на организацията на работа, най-вече взаимно доверие и уважение като изтъкна, че съдиите трябва да участват в управлението на СГС.
Владимира Янева пък основно се спря на техническата част на проблемите в съда – какви компютърни програми и софтуер има в СГС, как трябва да се оптимизират програмите, как едва ли не с тяхна помощ ще се реши проблемът с натовареността на магистратите. Каза, че един административен ръководител трябва да си избере екипа, който ще му помага да управлява. Заключи, че, ако бъде избрана, ще отстоява независимостта на съдиите от външен натиск като цитира и европейски документи и директиви по темата.
Председателят на ВКС проф. Лазар Груев поиска от Янева да дефинира какво значи външен натиск като даде пример за такъв през последната година и как тя ще се справи с него. На което получи отговор, че тя като бивш прокурор и сега съдия е изградила характер, който трудно се поддава на натиск. Шефът на ВКС деликатно й подсказа, че не е отговорила на въпроса му. Янева обаче продължи да говори за това как отстоявала решенията си в работата и после пак подхвана темата за компютърните програми.
Десислав Любомиров изложи стегната концепция, която се хареса на правосъдния министър Маргарита Попова. Той даде някои идеи за по-равномерно разпределение на делата, което щяло да доведе до по-бързо правораздаване. След като приключи правосъдният министър каза, че членовете на съвета е трябвало да си запишат някои неща, защото кандидатът говорел интересни неща, които могат да помогнат за реформирането на съдебната власт.
Мария Вранеску също говори за проблеми, но не предложи някакви конкретни решения.

След изслушването ВСС започна да обсъжда кандидатите и техните концепции. Капка Костова категорично каза, че ще подкрепи Цанова като наблегна на атестацията й, според която и.ф. шефът на СГС няма нито един отменен акт, била достойна и почтена кандидатура, получила максимален брой точки при атестацията, с изключение на 5 точки, защото ИВСС не е проверил работата й.
Колежката й Галя Захарова пък обсъди атестациите на трима от кандидатите. Според документа през проверения период от атестационната комисия Цанова е гледала 118 НОХД, а общият им брой е 841 дела. Няма нито един отменен акт. Янева е гледала 81 НОХД, общо 646 дела, има четири отменени акта. Любомиров пък е гледал 43 НОХД, общо 321 дела, като два акта са му отменени. Захарова цитира и мнението на колегите за тримата кандидати. За Цанова съдиите от СГС казват, че е почтен, честен, достоен, отговорен човек. За Янева – не показва качества на лидер, работи в екип по поставените й задачи, съдиите от Гражданското и Търговското отделения нямат мнение, защото не я познават, иначе колегите й твърдят, че тя не е изказвала мнение по въпросите за съдебната власт. За Любомиров съдиите твърдят, че е необщителен, дистанциран, не поддържа колегиални отношения и не проявява вежливост към тях.

И тук последва изказване на Светла Данова, което без малко да предизвика прекъсване на избора. Тя призна, че често ходела в СГС и си общувала със служителите, най-вече със секретарката (преди две години, когато избираха пак шеф на СГС Данова отново се позова на секретарката, която била много близка с тогавашния председател Светлин Михайлов). Та, ходейки в СГС, тя чувала неща, които "не че я интересували", но все пак хората си споделяли с нея и казвали, че Янева била много почтен човек. Данова заяви, че "някой се е постарал да скрие положителната информация от атестирането на Янева". Тя заподозря, че намесата на съдиите от апелативния и районния съд в столицата е форма на натиск върху ВСС да избере Цанова.
Думите й предизвикаха искреното възмущение на Галя Захарова, която прочете имената на съдиите, атестирали Янева и категорично не се съгласи с тезата на Данова, че атестацията е манипулирана.
В спора се намеси правосъдният министър Маргарита Попова, която каза, че още сега ще прекрати избора, докато не се направи проверка на процедурата за оценка.
Петър Стоянов успокои "топката" като припомни, че Янева е подписала атестацията си без нито едно възражение.

Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев пък каза, че ще подкрепи Владимира Янева, защото идеите й били продължение на извършваните от него промени в СГС докато бе началник там. А после ненадейно изтъкна друг аргумент: "Няма как да разбираш работата на колегите прокурори, без да си бил прокурор". Всъщност Георги Колев изпуска основен момент – съдията е арбитър и трябва да разбира закона, а не работата на прокурора или на адвоката.
Цони Цонев и Георги Шопов също изразиха подкрепата си за семейната приятелка на Цветанов.
Шефът на ВКС обаче обърна внимание на ВСС на друг момент – всеки казва за кого ще гласува, а не се опитва да промени мнението на колегите си. Припомни, че преди да се подпише като вносител за кандидатурата на Цанова, е направил задълбочено проучване на нейната работа и основното е, че тя е почтен човек.

И после думата взе Иван Колев, който предизвика скандал в съвета. Каза, че няма да гласува за Величка Цанова. Като аргумент изтъкна участието й в подписка срещу ВСС в края на миналата година. Става дума за подписката във връзка с проверка на делото "Наглите", която ВСС предприе без основание.
"Тази жена се крие зад останалите. Последните подписки затвърдиха това мое мнение", каза Колев, имайки предвид подписките в подкрепа на Цанова от преди два дни. Според Колев кандидатът трябвало да бъде от апелативния или от върховния съд. Но такъв нямало и заради това "творческият колектив избира по-слабия". А Величка Цанова нищо не променила в СГС, където ситуацията не била добра, твърди още Иван Колев. Странен мотив изтъква, защото именно заради блестящата работа на Георги Колев като шеф на СГС, последният бе избран от същия този ВСС за шеф на ВАС. Сега излиза, че основният мотив на съвета е бил лъжа.

Но не това вбеси някои членове на съвета, а репликата на Иван Колев за участието на Величка Цанова в подписка срещу ВСС. Капка Костова остро го помоли да каже дали отсега нататък този ВСС ще смята за минус участието на магистратите в подписки. Галя Захарова заяви, че обвинението е несправедливо, защото всеки съдия има право на мнение.
Тогава Колев репликира, че изказва личното си становище. На което вече правосъдният министър избухна: "Според вашите думи дръзне ли някой да критикува ВСС, ще си го получи. Такова нещо и в тоталитарна държава няма. Това е ужасно, това не е демократично". С това дебатът приключи. И след балотаж Владимира Янева оглави СГС.

Пред медиите Владимира Янева бе лаконична като се оправда, че е уморена. Призна, че са семейни приятели с Цветанов, няма да прекрати тези отношения, но ще да отстоява независимостта на съдиите и да ги защитава от неоснователни критики. На въпрос на "Правен свят" каза, че засега не е решила дали ще сменя заместник-председателите на съда със свои хора. По повод подписката на 109 съдии от столицата в подкрепа на опонентката й Величка Цанова, новият председател на СГС каза само, че всеки има право на мнение.




nino

  • Jr. Member
  • **
  • Публикации: 72
  • Карма: +16/-2
  • Респект: +31
    • Профил
Re: Политика
« Отговор #884 -: 31 Май, 2011, 23:11:54 »
+1
"За Цанова съдиите от СГС казват, че е почтен, честен, достоен, отговорен човек. За Янева – не показва качества на лидер, работи в екип по поставените й задачи, съдиите от Гражданското и Търговското отделения нямат мнение, защото не я познават, иначе колегите й твърдят, че тя не е изказвала мнение по въпросите за съдебната власт."
  Колко красноречиво се очертава профила на съдебната власт, колко услужливо приклякат пред политическата кавалкада. Поредният епизод от българския сериал "Октопод"- започна с
"Наглите", продължи с "Наглеците", не мога да намеря подходящото название за този епизод, но пък някой може да прояви точност на изказа и да го предложи. Отвращение е чувството, което остава.