Повечето жени не си дават реална сметка за реалността на мъжкия свят. (Особено българката сравнена с гъркинята)
И гъркините по-добри от нас ... 
...
До колкото разбирам, за външните шумове, ти по-скоро визираш политиката.
...
Ти го казваш. Не аз.
Мислех си, че червеното може и да разбуни духовете, но не ми се искаше да го поправям.
Да.
Визирам политиката и бизнеса като цяло - те си вървят не ръка за ръка, а здраво прегърнати.
Не само аз съм го наблюдавал. И преди повече от 100 години е било същото.
Съвсем различно е при българите. Жената се цени еднакво и като жена, и като помощничка на мъжа, не като при сърбите, които гледат на нея само като на слугиня. Българката се показва свободно пред обществото, сяда на трапезата, дори когато има гости, дели с мъжа си всички радости и задължения. Тя е нежна майка и вярна съпруга. Омъжва се доста късно, на 20 – 24 години, докато съпругът често е доста по-млад, но именно тогава го приемат тържествено сред възрастните. Жената се цени по нейната работливост и родителите на младоженеца плащат откуп на родителите на булката в пари, добитък и други дарове. Затова раждането на момиче съвсем не е нежелано за българските македонци. То носи придобивки, а и работата на женските чеда в семейството се цени високо.
Гърците в Македония ценят жената най-вече като съпруга. Наистина тя помага на мъжа в земеделската работа, но не я третират като работно добиче. Колкото по-високо е социалното положение на гърка, толкова повече той щади своята жена. Приятно му е, когато тя полага грижи за себе си, когато си купува дрехи и накити. Но в обществения живот и гъркинята по правило не взема участие. Тя участва в домашния живот наравно с мъжа, в организирането на домашните празненства, на които тя, а не мъжът, е център, поне в по-заможните семейства е така; нейната главна задача е също възпитанието на децата, защото мъжът обикновено отсъства. Той е или на работа на полето, или в кантората, или в кафенето, където отива всекидиевно.
http://www.promacedonia.com/gw/gw_2_3.html
Ако се върнем още по назад е пак същото. (Не ми се търси изворов материал в момента)
Посткапитализма, както би следвало, според мен да наричаме бившия ни реален социализъм и настоящия капитализъм, както у нас, така и на запад, засили жената на позиции, които само век назад бяха недопустими за нея. У нас, цели професии трагично се феминизираха - учителството да речем.
В известна степен, и за да иронизирам Глобал, у нас жените се научиха да предпочитат свободното робство пред свободното домакинство, защото само непознаващ нещата може да си мисли, че гъркинята-домакиня е по зависима от мъжа си отколкото българката-работничка.
Другите кресченда не ми се ще да коментирам, ако и да са забавни.
Няколко термина, които ми се струва заслужават уточнение: либидото, похотта, любовта и патернализма. Така както аз ги разбирам.
Либидото ограничавам до сексуалното желание, естествения нагон, природата. Фройдовите или пък Юнговите постановки в случая не ни интересуват. Само по себе си либидото е неутрално. В този смисъл всеки
"сексуален колайдер" би могъл да го удовлетвори дори и ръчно!
Природата също се е погрижила и осигурила преливник с полюциите.
Похотта е друго нещо и има връзка повече с психическата наслада и началата на личността.
Похотливият би могъл да бъде оприличен на чревоугодника или пък на скъперника превърнал събирането на пари в фетиш.
Във всеки случай, ако трябва да ги подредя вляво и дясно както при политиката бих ги наредил така.
Либидото - 0 - неутрално - нашата биологическа същност.
Похотта - вляво
Любовта - вдясно.
Огнената Жена сведе
патернализма до покровителстването и изведе оттам зависимостта на жената от мъжа. И предпочете свободното робство, ако допуснем, че света е мъжки.
Аз имах друго предвид. Патернализма предполага начала, принципи. Те са в основата му, макар и не изведени в догма както при религиите. И разбира се покровителство над по слабите и отговорност от по-силните.
В една брачна или любовна двойка не е задължително жената да е по слабата.
Патерналистично настроения мъж(жена), вероятно би погледнал снизходително на флирта на съпруга си с по младия и голобрад комшия. Но - строго и принципно, ако тя му сложи рога. В мъжкия свят на йерархиите всяка волност има цена.
Любовта? засега се опитвам да си я обясня.
Във всеки случай...
Има ли свобода след
опитомяването? - за да се върна на
моето дъра-бъра - вдъхновяващата цивилизацията Жена.
