И така...
Рекапитализирането на испанските и италианските банки, вероятно и на всяка следваща страна няма да преминава през държавния бюджет на съответната страна, а ще става направо от съответните евро-институции... 
Съответно, испанци, италианци и пр... евентуално няма да имат подобни на сегашните меморандуми, бюджетният им дефицит и държавният им дълг няма да скочат.
Сещам се, как преди три години Караманлис, изоставяйки временно плей-стейшъна даде на гръцките банки (не ми е известна точната форма) 28 млд....
И гарантира гръцките влогове!
Някой спомня ли си колко беше гръцкият БП и дефицит тогава?
Но пък какви мерки се приложиха впоследствие!!! - истинско чудо на икономическата наука оглавявана от кака!
Само едно не мога да разбера, но моят приятел, Начев, когото може би малко несправедливо нагрубих, набеждавайки го в конформизъм, би могъл да го обясни.
Една Европа - два аршина!
Що тъй???
Горо, знам, че в края на миналата седмица имаше среща на високо ниво, но има моменти, в които ми иде прекалено да следя всяка новина (особено европейска) и взимам тайм-аут без да се интересувам от някакви последици. Накратко, сега научавам за споделената от теб новост, не мога да коментирам за вероятно заявени, но непознати за мен аргументи.
Неколкократно опитвах да споделям някакви виждания за парите, финансовата система, банките. Знам, че при тази форма на общуване, не мога да съм винаги достатъчно ясен и убедителен.
Това, което те възмущава, аз пък го намирам обяснимо, някак.
В момента на възникване на гръцкия проблем, нещата са стояли по някакъв определен начин и в конкретната ситуация и обстановка са взети съответни решения. Минава време и за други страни са взети други решения в различна среда и условия. Абстрахирай се от емоцията и ще видиш, че това е стандартна житейска ситуация, при която само формално излиза, че някой е "несправедливо третиран по друг аршин".
Допълнително ми се налага пак да кажа, че при банкерската работа нещата опират до пресмятане на риск. То това е същественото, другото е рутина и някакви техники. Ако е пресметнато при общоприети правила, че рискът от директно рекапитализиране на гръцките банки е неоправдано голям, може ли да се сърдим на централните банкери, че не го правят. Даването "на калпак" дори и при капитализма го има като явление, но тук не би било подходящо.
Ако случаят е такъв, браво на банкерите! Вършат си работата както трябва.
В Испания и особено в Италия има истинска икономика и определени дори високо технологични отрасли са конкурентоспособни в световен мащаб. Когато рекапитализираш банки, но си напълно наясно, че зад тях стои истинска реална икономика, която може успешно да поема ресурс и да ражда печалба, а оттам и да връща кредитите, защо да не дадеш ?! Проблемът тук е не в нивото на задлъжнялост, а във вид и структура на икономиката. Ти казваш, че в Гърция има нечовешко дълбоко разделение на труда (ок в някакъв там отрасъл) , което потенциално предполага възможно спестяване на труд и всички там положителни последици, но може нещо друго да е драматично увредено. Ето, аз вече дори няма да правя опити да "спекулирам", няма да те дразня с предположения и незнание за тамошната среда.
Загърби чувствата и се опитай да си отговориш, дали проблемът е в това, че някой "мрази" Гърция, или този проблем е съвсем различен.
Най-накрая някъде по-горе намекваш, че вероятно не Германия е действителният проблем на Гърция. В рамките на някакви исторически, икономически и политически дадености е съградена някаква (адски сложна) система на взаимоотношение и при тези условия германските (и другите, разбира се) компании се опитват да правят печалба. Нали това им е работата, те за това са направени. Можем ли да ги корим за това, че успяват да си изпълняват предназначението. Не виждам как.
При пазара става дума за ПЕЧАЛБА. За нищо друго. Определени обществени слоеве са призвани (и принудени) да мислят и за други неща, но не и ПАЗАРЪТ.
Сега, ако си говорим за СИСТЕМАТА и опрем до следвоенния свят и за мястото и ролята на САЩ, разговорът става съвсем друг. Аз не съм подхващал с теб такъв разговор и по-скоро не искам да го водя. Един Асен, примерно, възприема дълбоко емоционално всяка оценка, която се изказва за САЩ. Приятел ти е, защо да го провокираме, при положение, че волно или неволно изкажем някаква по-категорична теза, особено ако не му хареса.
И други много такива в този дух.
Не виждам толкова драма, не намирам, че изедниците на Гърция пак са оплели конците.
п.п.
Начев,
Не се сърди (не съм крил, че си падам по пикантните ястия )
Не ти се сърдя, никога не съм го правил. Пишеш с една особена страст и получавам усещането за един много разгорещен човек. Не искам да ти причинявам това, ако съм прав в усещането си.
Макар и страстни, макар и с разминаващи се с моите виждания и оценки, в твоите изказвания има едно определено трептене, което прави общуването възможно и приятно дори.
Съжалявам, че ще го кажа, но има други колеги, с които формално може и да сме единомишленици, но отношенията са далеч по-сложни. Типичен пример беше един таласъм в инвестора, който аз, въпреки привидната си кротост и независимо, че съм на години, безстрастно и резултатно бих ошамарил без много колебание.
Не намирам думата конформист за обидна. Може би неофициално има и смисъл на човек без мнение и позиция. Ама аз си знам, че позиции да искаш от мен! Имам си повече от необходимото, а някои от тях дори тук открито и напоително изразявам.
Приемането на германските аргументи в един потенциален гръцко-немски спор, дори и конформист не ме прави. По тази причина просто приемам, че си използвал в бързината някаква там дума. И какво от това.
При все, че ние с теб отдавна сме се разбрали, че никой не си поставя за цел да "накара" другия да прегърне неговата собствена теза.
Разговаряме.
