Работата днес не върви.
нека поне си изпълня обещанието.

Натъртвам веднага, че повечето неща от конкретиката (особено международните аспекти), които възнамерявам да кажа тук  за несъстоятелността ги знам от разговорите с Петер)Петар), което вече обясних. Иначе всеки може да вземе нашия ТЗ и да си прочете, материята е представена стройно и сравнително ясно, на един достъпен език.
Темата е модна покрай Гърция, но както обикновено има много заблуди и легенди.

Споменах, думата фалит (банкрут) е придобила популярност и гражданственост, но тя има специално за нас повече  литературна стойност и приложение. Просто нашето право не работи с тези понятия.
В болшинството държави е прието да се използва понятието  НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
Немската дума е  Insolvenz, съответно на англ.  Insolvency.

Давайки си пълна сметка, че трябва да се положат усилия в посока на уеднаквяване на нормативна база, понятия, практики, европейските страни са положили десетилетни усилия в посока на правно уреждане на материата, но постигнатите резултати въпреки това са повече от скромни.
Имало някакъв Регламент от 2002 , в който се предвижда основно  уреждане на проблемите около приложимото право в различни видове хипотези.
Действителна хармонизация в материята няма.

Причините за това са многостранни.
Основната е, че дори и в рамките на една правна система, различните страни практикуват толково много варианти и особености, че уеднаквяването е много трудно, на практика невъзможно. А какво да кажем за различните системи, които разглеждат тематиката от коренно различен ъгъл.

Друга важна причина е интересът.  Не знам дали е някаква останка от тъмното ни варварско минало, но колчем из въздуха се усети миризма на кръв, хищниците започват упорито да се навъртат. Същото е и при един бизнес (лице). Мераците идат от много посоки. Няма да ги специфицираме, че да не се почувства някой обиден.

Страни гравитиращи към романската правна система (също и  Бг) често не познават и не практикуват несъстоятелност на ФЛ.
Това е много важна отлика. И в Европа вече се практикува личен фалит на някои места, но освобождаването от задължения е свързано с много условия и често изисква един твърде дълъг период от време. Германие е типичен пример тук.

Едни състеми и практики са насочени по-скоро към защита на правата на кредитора, други правят опит да защитават длъжника.

Като цяло институтът на несъстоятелнността влючва една процедура: 1. по удовлетворяване на кредиторите в рамките на един специално колективно, принудително производство с елементи на състезателен характер,  и 2. оздравително производство,
които се водят  от съответен съд.

Ето сериозен мотив да прозрем, че понятието  несъстоятелнност е неприложимо в класически вид по отношение на суверенни държави.
Няма и не може да има при настоящото политическо устройство на света процедура по обявяване на държава в несъстоятелнност.
Елементът принудително производство е неприложим, освен ако Щатите на решат, че трябва да се сформира коалиция на желаещите (малко черен хумор).
Не съществува и такъв съд, който може да води подобна процедура.
Понятието «фалит» е образна алегория, която прави някакви препратки към състоянието на разни лица в стопанско-гражданския оборот, но дотам.

Някои правни системи обременяват понятието БАНКРУТ с наказателно-правни елементи и смесване със НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА Е неподходящо.
Да не говорим, че и в Меката на англо-саксонската правна система Англия, пък и в САЩ Bankruptcy и Insolvency не  синоними.
Аз самият си праскам по всекидневен тертип, както ми дойде, а именно думата "фалит" ми иде най-отръки, но е много неправилно.